Волна п(т)ичка
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
- Мамо! Мамо! И да не ме забравиш като вчера...
- О, не се безпокой, миличка. Ще съм тук точно навреме. Обещавам!
Сигурно е излъгала, защото дори не се замисли върху думите си. Изрече ги механично, но все пак убедително. Погали я с най-нежната си милувка, сякаш за да ù се извини за непукизма си. Oпъна късата си цикламена рокля надолу и се запъти към изхода. Опита се да скрие стройните си бедра. Без успех. Вървеше бързо и небрежно и все пак охраната - чичо Ненко (така го наричаха децата) изпълни с очи обичайната си щателна обиколката из дебрите на роденото ù за грях тяло.
Това си мислеше той де. За него тя бе единствената реална връзка с порно филмите, които напоследък станаха начинът му на живот. Тъжна и банална история, със заглавие "Житие и битие на един застаряващ ерген". Е, след секунди на блаженство я изгуби от погледа си. Тя зави и прекрачвайки прага с тънкото си, като пирон токче, почти реалистично проби крехката му фантазийка. Този път дори нямаше време да я съчини. Горкият той!
Отдъхвайки си от оставения на сигурно място товар, Изабела препускаше по улиците на големия град. Той бе отворил обятията си за нея. За една волна птичка.
Чувстваше се така още на 13. Осъществявайки първия си полет към света на неморалното, тя летеше с все сила и нищо не ù доставяше по-голямо удоволствие. На 20 бе същата. Непроменена. Дори загубата на родителите ù не я спря. Даде ù тласък. Скъса последните си спирачки. Нищо вече не я спираше.
По онова време бе доста известна в малкото си планинско градче. Движеше с надрусаните си аверчета. Приятелки нямаше. Бе прекалено красива и алчна. Поне си изработи тактика как да процедира с издребнелите наркоманчета. Беше щедра. Не пропускаше никой. Нямаше задръжки. А в замяна на това получаваше дозата си "истина". Така наричаше гнусния бял прашец... Истината в живота ù. Той стана гориво за полетите ù.
Но хоризонта взе да ù отеснява. Омръзна ù от чукане по строежите и свирки в парка. Старата дискотечка не ù даваше достатъчно поле за изява. Парите, които изкарваше от сервитьорстване, ù стигаха само за некачествена козметика и дрешки. Не можеше да кара все така. От години мечтаеше за големия град. Мечтата ù бе да стане манекенка и да бъде любовница на мутра от ония, за които чуваше по телевизора. Винаги е била ужасно повърхностна, трезвото мислене не ù беше силната страна. А какво тогава!?
Красотата. О, да! С нея привличаше всеки мъж в живота си. Млади, стари, бедни, богати. Всички изглупавяваха пред вида на на мръсницата, криеща се зад невинността си. Тя го знаеше от мига на първия си полет. След цялата болка и мръсотия, която понесе, стана, погледна се в огледалото и там видя една жена. През годините ставаше все по-женствена, все по-секси.
Висока е около метър и седемдесет. Гъста, абаносово черна коса покрива раменете ù. Очите ù са меко зелени с котешка форма. Високите скули ù придават строг вид, но плътните розови устни омекотяват чертите ù. Има привлекателна, дълга шия. Няма нужда да споменавам, че гърдите ù са все на показ. Едри, напращели, в повечето случаи се поклащат свободно под дрехите ù. Следва стегнатият ù, дори след раждането, корем. Тънката ù талия е в контраст с широкия ханш, който се поклаща толкова грациозно. Безумно грациозно. Дупето ù стърчи назад. Пухкаво е. Лесно ще напълнее там, ако се отпусне. Краката ù са дълги. Дълги, дълги... Красота. Една толкова простичка и в същото време огромна сила, събрана в нея.
Въпреки даденостите си, животът е непредсказуем и вместо зашеметяващо бъдеще, ù донесе системен побой в продължение на месеци и след още няколко... бебе. Мутрата се оказа наистина мутра, но от ония с лабилната психика. Честите ù ревностни прояви ù докараха куп проблеми на главата. А оня си я биеше, тя дори не издаваше и стон. Траеше си. Един бой ли няма да издържи, мислеше си тя. Нали кранчето с парите си тече. За какво ù е да го спира?!
Да, ама една вечер тоя главоч бе толкова пиян, не му стигнаха извращенията, че докара и антуража си. Четири астрономически часа те издевателстваха върху нея. Ама тя е луда, бе! В началото даже ù хареса. Бяха трима. Стояха над нея с чаши в ръка. Пиеха някакъв алкохол. Тя си клечеше кротко под тях. Така ù бе наредено. Опита се да застане на колене, но получи шамар и обяснение да стои с широко отворени крака. Прашките ù се мъдреха скъсани върху кожения диван. Искаха да погледат как мастурбира. Стояха ухилени отсреща ù. Тя бавно смучеше пръстите си, докато не ги олигави всичките, плавно спускаше ръката си надолу, между краката. Влизаше и излизаше от себе си. Бавно, после бързо, все по-дълбоко, навътре в себе си. Пъшкаше и не - не симулираше. Гледаше право в очите им. Харесваше ù да вижда как издува панталоните на мъжете. Отесняха им. Извадиха ги, а тя, лудата, се подмокри до ушите. Последваха часове зверско чукане, удари, слюнки, пот, урина и най-вече сперма. Сперма, от която се роди най-прекрасното, но спиращо полета ù същество. Вече пет години крилата ù са отрязани и закачени в някой далечен гардероб на спомените.
През тези години тя толкова много се стараеше да обикне това заченато от хаоса дете, че не само го обикна, а направи от себе си майка за пример. Но се измори. Измори се от стоенето в партер. Измори се от липсата на крила. Последните шест месеца изостана в старанието си и лека-полека взе да си възвръща стария чар. Захвърли вехтите дънки и с оскъдния си бюджет накупи евтини, но ефектни дрешки. Тоя трик го помнеше добре. Не бе забравила и как се свалят мъже. Още след първата нощна фиеста забърса едно фитнес инструкторче. Последваха го барман, готвач, адвокат, студент. Но никой не можа да полети с нея. Всичко свършваше бързо. И все доминираха над нея.
Доминираше в момента и яркото слънце. Напичаше нежната ù кожа, а тя леко се потапяше в огромния басейн, леко отпиваше от коктейла си и препускаше надълбоко в най-интимните си мисли. Стана, преоблече се и тръгна. Но накъде?Още бе рано за детската градина, а тя закрачи точно натам. Не спираше да препуска и мислено, и реално. Отби се в една аптека. Купи си цял куп кондоми. Аптекарката се оцъкли, а Изабела бързо промълви - Пак съм свободна! Затрака по паважа с острите си токчета и скоро се озова пред онова място, от което бе тръгнала тази сутрин. Очите ù се ококориха и тя си спомни колко пъти усещаше необуздания перверзен поглед на онзи стар ерген. Усещаше всеки път, щом той забие поглед в прасковения ù задник. Как жадно надничаше в деколтето ù. Тя обичаше да стои във фоайето и с принуден интерес да разглежда детските рисунки, докато той самият я рисуваше в мръсното си съзнание. Там тя винаги бе гола и обяздена. На нея ù харесваше да знае колко похотлив е този чичко. Не бе привлекателен, но я привличаха мислите му.
Смяната му току-що свърши и той се запъти към отсрещното барче. Още с влизането си нещо познато проби безразличието му. Нейните евтино-ефектни токчета. С тях го замъкна до близкия долнопробен хотел. Предостави му честта да ги оближе. Направи го с такъв апетит, с какъвто засмука дясната ù гърда. Като бебе. Да! Този 44 годишен мъж смучеше от нея като зависим. Ръцете му нервно шареха по голата ù топла плът. А мозъкът му почти не осъзнаваше какво се случва. В следващия момент смучеше пръстите на краката ù. Полудя. Пенисът му пулсираше и бе станал огромен. Тогава и тя си взе реда да посмуче. Той не се сдържа. След миг устата ù преливаше. Преглътна.
В последвалия час преглътна още два пъти. Обърса се, облече се и тръгна. Не вършеше, а се рееше някъде из висините. Приземи я гласът на дъщеря ù.
- Мамо, ти ми обеща!
- Едно птиченце ми каза, че няма дълго да се сърдиш.
- Кое птиченце?
- Онова, което убих току-що.
© Цуци Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Е, след 8 години пауза прописах и отново скандализирах аудорията тук... Благодаря за положителния коментар!
-
Цвети не знам защо си спряла да пишеш, но този разказ, макар и стар, продължава да е все така актуален и вълнуващ.
-
Цвети, радвам се, че ти харесва и по твоята логика съм безгрешна :D
-
На мен много ми хареса разказът. Увлекателен е! Представя реалността на нашето време. А колкото до негативните коментари - да не ти пука. Ако никой не те критикува, значи някъде нещо грешиш.
-
Може би трябва да се научим да приемаме нещата по-различно, по грубо, по-истински.
В живота не е само цветя и рози. Трябва ли да гасим телевизора, когато предават неприятни новини ?
Цвети имаш талант. Остави да те води. -
Защо да ги избягвам? Обяснете ми.
Научих много неща от нея, но със сигурност не са тези, които е ТРЯБВАЛО
И защо да не напиша нов разказ? Нима целта ви е била да ме накарате да спра да пиша?
Разказът е наполовина написан. Очаквайте го скоро
-
Благодаря Хубаво е след толкова хейт да си имам и някой друг фен :D Приятно ми е..
-
Постарай се да избягваш директните описания. Идеята тук е добра, но се увличаш в многословие, но пък си струва да опитваш. Дано си научила нещо от днешната дискусия. Популярността и цифрата на прочелите не е най-важна. Знам, че сега ще напишеш нов разказ, на инат. А за бдсм плей ... има си пътници и за този влак, но засега не са тук. Кой знае, след време “Откровения” може да се превърне в известен сайт за порно разкази. След време ли казах?
Хах, фен, да ти имам самочувствието, че и наглостта...ти търсиш само популярност... -
Благодаря, Ирен
-
Ами много по-различно е от "Да си опитомиш к***а." Тук не "критикувам". Успех с писането. Всеки има своята мярка.
-
Силно и въздействащо, и не е порно. Добър сценарист дори трилър би могъл да направи по това.
-
Много се надявам да няма много такива жени-майки (по възможност никакви)!
-
Абе защо не коментирате само и единствено от собствено име?! На мен ми действа и на много други хора би подействало. Някой дори вече са написали мнението си и то е положително. НЕ си мислете, че света се върти единствено около вашата личност. Ако на вас нещо не ви хареса, не значи че няма да подлуди следващия, който го чете. Направо съм потресена от интелигентни хора, ми че вие сте много по-злобни и първични от обикновените простаци с които общувам всекидневно.... А се регистрирах тук, за да се отърва от тях, а то какво излезна....
-
прекалено брутално и натуралистично. В еротиката трябва да има нежност и да възбужда, а този жанр в никакъв случай няма да подейства нито на мъж, нито на жена. Това е моето скромно мнение.
-
Страхотен разказ ....Невероятна атмосфера....реален до ненавист.....Какво ли е провокирало автора да му вдъхне живот и да го извади на бял свят...Докосна ме ...до болка!
-
На мен пък много ми хареса! И образът, който си пресъздала, е напълно реален в днешно време...Естествено, друг е въпросът как се приема от обществото.
Поздрави! -
Много добре различавам двете понятия.А, че гледам порно филми, да и не намирам нищо лошо в това. Само не разбирам какъв е проблема. Това тук, за мен се доближава до еротика, за това се води и такъв жанр. А Паулу Коелю, никак, ама никак не ми допада
-
Много порно филми гледате!Това ви пречи да различите порнографията от еротиката!Ако искате да разберете как трябва да изглежда един еротичен (не порнографски!)разказ четете Паулу Коелю!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
