Волската опашка
Годината бе 2004-та, мястото - село Варихлебарково, домът на семейство Житкови. Бай Стамат Шкембето, Житков по фамилия, и побратимът му, селският дон Жуан дедо Пенчо седяха под шарената сянка на лозата и отпиваха неразредено вино. Черешите, които играеха ролята на мезе, отдавна бяха потънали в нелегалност нейде из стомасите на гореспоменатите, а костилките им, обилно оплюти от мухи, се търкаляха по масата. Лятното слънце печеше и руйна пот се стичаше от двамата другари. Домакинът наруши възцарилата се тишина с думите:
- Абе, бай Пенчо, какво стана с единадесетия ти син? Онуй, слабичкото, дето можеше да се побира в кошница?
- Добре е, ама за малко да се удави в бъчвата с ракия миналото лято.
Дедо Пенчо имаше общо тридесет деца. Беше се женил и развеждал около пет пъти. В момента бе неженен, а и възрастта му не го правеше особено предпочитан от младите моми-или поне от тези, които не знаеха за банковата му сметка. Бай Стамат гаврътна още една чаша и попита:
- А как е синъ ...