Когато приключи полската работа, през деня баща ми ходеше с овцете.
През нощта – дядо.
Той беше първият в селото, който се „записа“ в ТКЗС-то.
Земята се водеше на негово име.
Имуществото и животните по старшинство, пак на него.
*
Една сутрин дядо подкара животните към поляната, заградена с бодлива тел.
Това беше „стопанският двор”!
Когато баща ми се върна вечерта, баба и майка виеха на умряло.
- Какво става?
- Чумата да го удари дано!... Бял свят да не види - кълнеше баба.
- Мале, какво е станало? ...