Вредни размисли за специалитета
Сервираха ни поредния специалитет на заведението „Всичко можем" - половин порция свобода. Гледаме го и се чудим - чии мечти стават реалност? Не може ли при пазарната икономика да живее не само народът, а и управниците му? Изобщо не намеквам за егоизма им. Защото колкото повече нарастват привилегиите, които сами си дават, толкова повече намаляват посмелите да питат.
От време на време само някой прави плахи опити за смелост.
Защото държавата ни обърна вече лице към гражданина и той закрещя от ужас.
Видя лицето на демокрацията. А тя ни даде демократи, само демократи и нищо повече от демократи.
Демокрация като мимика, на която липсва лице. Лицата се сменят, но маските остават над нас - с празни, сухи очи, вперени нейде си.
Маските на хората, които могат всичко, преди да го започнат. А сетне се оказва, че не могат, но искат.
И се питаме - Дарвин ли ще отговаря за озверяването на човека?
По-рано духът ми се вдигаше високо, падаше отвисоко, бързо и сигурно. Сега не лети така нагоре, защото знае, че пак... ще се пада.
Животът е сложен, но след първата чаша става прост. Подготвени сме за зависимост - от комплексите, от некадърността, от навика.
Макар в робство да живеят само робите.
Все повече стават вампирите, все по-малко храната им. Нараства нуждата от безропотни донори.
Е, душата човешка още живее, но отслабнала, с просто око едва се забелязва. Сивота.
А тя е забележим цвят, когато покрие другите цветове.
И няма никой, който да викне, че царят е гол. Защото той е облечен. Голите са в кортежа.
Многообразието на проблемите идва от еднообразието на причините.
Призивът „Да се учим, да се учим и пак да се учим!" вече не е актуален, а „Да работим!" отпадна. Поради ненужност.
За глупака умните са другомислещи.
Всичко се пука по шевовете, но ни обясняват, че това е признак на растеж.
Гледаш, слушаш и се питаш: „По-рано заглушаваха „Свободна Европа", защо сега не заглушават всичките медии?"
Гледаме, зяпаме и все закъсняваме. Вземаме прибързани решения, защото закъсняваме, а сетне закъсняваме заради прибързани решения.
Така объркахме влака и вместо за Европа сме нейде в Африка. Около Етиопия.
Иначе всички пътища водят към Европа, но не и нашите. Те са в ремонт и в дупки.
Зад гърба ни има митинги, избори, конференции, а напреде ни чакат конференции, митинги, избори.
А на мен ми остава само времето. Отчасти.
Миналото само зависи от мен. То е такова, каквото си го спомням.
Бъдещето е на водачите - такова, каквото ми го рисуват с химерните си бои.
Остава настоящето. Колкото глътка ракийка и едно бодване от салатката.
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Съгласен почти напълно! И е написано много добре. Само мъничка поправка (ако е допустимо по-млад да коригира по-опитен): демокрацията, всъщност, не ни даде демократи. Нито един. Виж, плутократи - колкото щеш. Предполагам и за това сме си виновни самите.
-
Благодаря, Ангелче, Красе!
Красе,
на бодлива крава Бог рога не дава. -
Всяко изречение е повод за отделна тема и удар с чук...прозвуча малко като "всяко яйце-бомба в лагера на империализма".
Генек, абе защо не ти дадат телевизионното време за новините, все ще е по-интересно, даже и открита линия може да направят, за да има обратна връзка за доизасняване на тези, които не са разбрали. Колко разходи по събиране на новини ще отпаднат... а и на някои ще им стане по-ясно.. -
Благодаря, Таня, Мариана, Юри!
-
😀😀👍!
-
Истината казваш, но няма кой да чуе. Народът спи.
-
Благодаря, Дени, Надя!
Ми - може правилно да си прочела...
Ракийката с ребра. И върху канапе бедра...
П.П. За дамите, дето не готвят, щото се борят с бедреност. Канапето е основа на готвено - от пюре, ориз, салата, изобщо нещо, върху което се полагат бедрата...
Бон апети! -
Три пъти в заглавието прочетох социалитет...
-
Да, да!
Прав си. Пътят има прекалено много дупки и завои и трафик и по-скоро посоката му е към Африка.
Иначе за ракийката.. Знаеш, колега.. С ребра..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Де се изгуби?
А демократите се появиха от нищото и носят в себе си нищото. Просто се обявиха за демократи. И продължават да не виждат в огледалото.