15.
Ново двайсет, не знам, да се радвам ли, или да плача... Май все пак ще се радвам, де. Йохан за сметка на това е бесен, и то не само заради провалилите се научни изследвания. Мисля, че вярата му в здравия ми разум рухна окончателно и безвъзвратно. Това и аз не го очаквах, камо ли той, дето няма представа, какви ги върша в свободното си време. Както и да е, да започнем по-отдалече.
Продължих да си върша обичайната работа и се ангажирах и с бирените изследвания на Йохан. Двете неща наведнъж не ме оставяха да си поема дъх, а сухо-мокрият бирен режим в тази нервна обстановка ми идваше в повече. Ежедневните задължения – едно на ръка, но постоянно глождещите ме мисли за собствените ми потайни планове ми късаха нервите. Много добре знаех, че ако някой изобщо разбере за идиотските ми намерения, ще направи всичко възможно да ме спре. А наистина мразя да лъжа и да се преструвам, още повече пред близки хора. Тази игра на лъженица просто ме товареше психически. Лъжех, че биреното проучване ме д ...