25.
„Тим, имаш само няколко минути време, за да прочетеш това писмо, затова ще оставя извиненията за после. Около пет минути след влизането ти в тази стая, аз ще скоча в потока на Диспансера, ВЪВ Диспансера. Ясно ти е какво може да стане, ако ме заловят. Тъй като ти си единственият видим за онези там, имам нужда от ПОМОЩТА ТИ. Навъртай се из по-близките до Диспансера потоци, за да изкараш възможно най-много от екипите им за залявяне НАВЪН. Ако всичко мине гладко, после ще скоча в РОДНИЯ СИ ПОТОК, наблюдавай го, би трябвало да ме усетиш. АКО НЕ МЕ УСЕТИШ ТВЪРДЕ ДЪЛГО, значи са ме хванали и просто е време ДА СЕ МАХАШ ОТТАМ НА БЕЗОПАСНО МЯСТО. АКО МЕ УСЕТИШ - пак ще имам нужда от ПАРАВАН. Вкарай им няколко лъжливи скока, колкото може по-далече от родния ми поток. После бързо идваш в пространствената точка, КЪДЕТО ГЛЕДАХМЕ СМЪРТТА МИ, но в най-близкия съседен поток, в НАСТОЯЩЕТО му (!!!), което ще е доста изостанало от нормалното настояще. Потокът ще е с размер само пет-десет минути, ВНИМА ...