26.
Наум седеше и той навлечен със зимни дрехи и раница и явно нервен. Аз обаче се появих три пъти по-нервна от него, така че всичките му вътрешни драми дотук загубиха всякакво значение.
- Зумера. – казах му аз кратко и му подадох приемника. Бях си разпределила двете компонентчета в ляв и десен джоб, удобни за бързо вадене.
- Мирна вече е там, така ли? – попита той, докато си закопчаваше внимателно зумера около врата. Аз пък му хвърлях по едно око, да не обърка нещо, докато си слагах предавателя.
- Там е, всичко мина по план, имаме си и параван. – кимнах аз. - Оттук нататък всичко зависи от твоите действия и трезва мисъл.
Той въздъхна дълбоко, явно за да се концентрира, и затвори очи. Мен пък ме блъсна някаква вълна на умиление, заедно със загубата на Мрежата и появяването на пищенето в ушите. Милите ми те, справят се просто чудесно! Нямаше ненужни въпроси, нямаше излишна паника, всичко просто вървеше толкова по план, че се плашех, къде ли ще ни изненада моят накриво скован късмет. Таз ...