27.
Не, нямаше някакъв вълшебен ефект, тип да ме понесат радостно на ръце с викове “Ура!” и да ме пратят на безплатна почивка на Хаваите. Но аз и не разчитах на нещо такова. “Много внимавай, какво и кога казваш!”, пак ме окуражи Смърделин, докато се борех с различни разсейващи фактори като световъртеж, болки и ефекта от зумера. “Пълна концентрация!”, заповядах си сама на себе си.
Засега планът работеше, успях да ги матирам донякъде. То като се замисли човек, сигурно малко хора са виждали дибидюс гола и пребита до грозотия мацка да приказва, все едно владее положението и да знае неща, дето няма как да ги знае. Поне не ми посягаха повече. При все това, все още никой не ми беше казал и дума, а последният ми коз бяха диалозите, а не монолозите. Не съм дошла тук, за да изнасям солови представления! Лекарят започна да пълни някаква спринцовка с нещо, сигурно сметна, че е по-добре те първо да обсъдят въпроса помежду си на спокойствие, а после вече да го разискват с мен. “Няма да я бъде тая, с ...