30.
Непознатият беше висок, слаб, възчерничък и имаше изсечено като от гранит лице със заострени вежди. Такъв характерен фейс трудно се забравя, но в главата ми не изплуваха никакви спомени от досиетата. Кой е този, за Бога?...
- Точно тя е. – отговори някой зад гърба му и излезе напред. Беше един от днешните ми охранки. “Явно Бейкър вече е история”, въздъхнах аз с облекчение. Усещането да се отървеш от попечителството на някакъв шибан садистичен маниак граничи с оргазма... И все пак – кой е този? Но двамата май си мислехме за едно и също.
- Коя си ти? – попита ме той властно. “Има си хас пък да не знаеш!”.
Ухилих му се чаровно без да ставам и поклатих глава разочаровано.
- Май не ви учат на изящни обноски тук. Прието е кавалерът да се представи пръв. – “Или с други думи – ТИ кой си?!”. Охранката пак се намеси в разговора, и то доста разпалено.
- Нали ви казах! Цял ден говореше сериозно и се държеше като някакъв изпечен агент, а сега пак се прави на луда!
Изглежда този е бил първият на ...