41.
Ленц намина още два пъти същия ден да ме пита дали съм решила. Аз упорито повтарях, че решението не е само мое и че чакам отговор от хората си. Докато всичко вътре в мен крещеше “НЕ!”, Смърделин включително. Планът на Ленц беше неприемлив за мен. Не само неприемлив, ами направо ме ужасяваше. Карл искаше още един от хората ни за своя лична “батерия”. Искаше да го оставим безпрепятствено да закара “батерията” в друг поток. Където тя да бъде транспортирана физически на безопасно място. Без някой да наднича в потока, т.е. без наблюдение. Искаше още един заложник, и то този път да не знаем къде го държи. Не ми харесваше това. Ама хич не ми харесваше. Чаках нашите да измислят най-добрия възможен начин да му откажат.
Вечерта едвам успях да заспя от нервност. А сутринта ме завари с паническата мисъл “Утре!” в главата. Двадесет и седми септември вече влезе в графа “утре”. Ужас! Знаейки, че плановете ми имат навика да се провалят в последния момент, направо изтръпвах.
Отговорът пристигна каж ...