31.03.2010 г., 0:17 ч.

Времената сигурно са полудели - 42 глава 

  Проза » Фантастика и фентъзи
765 0 1
20 мин за четене
42.
Изпаднах от съня си с рязко вдишване и с неясно, но твърде силно тревожно чувство. После въздъхнах тежко. “Ден последен”. Това обясняваше всичко. И звучеше като присъда. Бях се събудила в девет, като по часовник. Явно регулярно повтарящите се аларми от предните дни бяха реанимирали някакво подобие на дисциплина у вътрешния ми часовник. “С мен ли си?”, запитах аз отчаяно Смърделин, който беше единственият ми съюзник, с когото можех да си поговоря в момента. “Тук съм”, отвърна той с неочакван бащински тон. “Днес се решава всичко. Повтаряме миналото или съсипваме бъдещето.”, оплаках се аз. Чувствах се безпомощна и невежа. Сигурно в резултат на обзелата ме паника. “Живи сме. Всичко е наред. Довери се на Йохан и останалите. Дишай и без паника. Още малко остана, дръж се в ръце”.
Взех се в ръце. И си помислих с благодарност, че Смърделин може да е заядлив копелдак през повечето време, но иначе си е приятелче на място. Станах, наплисках си лицето със студена вода, изпиках се. Междувременно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ксения Соболева Всички права запазени

Предложения
: ??:??