Времето тече, неусетно, бързо. Докато се огледаш и вече си побелял, а то се върти младолико. Ту те огрее с ласкава усмивка, ту ти зашлеви як шамар.
На Стоян стовари такива удари на главата, че още се чуди, как оцеля!
Първо - работата му бе тежка. Професионален шофьор, с всички категории, а без пукнат лев в джоба. Като не му върви на човек, това е! Влюби се в тези железарии, свикна с тях и не искаше друга работа. Заплатата средна, осигуровките минимални, все се успокояваше, че има още много време до пенсия. Ще свършат заемите, ще задоми сина и ще помисли за старини. Какво им трябва на двамата с жената? Имат си къща на село,земя. Ще си отглеждат животни и зеленчуци, все ще преживеят някак, като другите. Сега е важно да помогне на децата. Изучи ги, висшисти са. Сами се оправят, но друго е да им помогне и той. Не по задължение, а за своя радост! Внуците са балсам за душата му. Да, ама не! Времето внезапно спря за него и за семейството му.
Всичко започна на шега, едно изтръпване в ходилото ...