Все още е светло. Все още...
Слънцето вече започна да показва своето варварско великолепие и бавно, но непреклонно слага край на този ден.
Ден, като всеки друг.
Ден, побиращ безкрая, но само за нея.
Колко странно! Дори безкрайността си има край. А защо всеки си мисли обратното..? Е, хубаво е да си единствен.
Розово...пурпурно...червено – небе !? Не, това е отражение. Отражение на реалността, която е хиляди пъти по-красива от копието. То е само огледало, опитващо се да пресъздаде неповторимостта на залеза.
Тя вдига поглед. Не може да свърши! Не може! Прекрасно е... Даже само един-единствен миг искрено наслаждение й е достатъчен, за да усети това, което й трябваше – спокойствие.
Толкова ли е трудно? Ето – бряг, море, небе. Всяка вечер е същата, може да изпита безгрижие още толкова пъти, че да й омръзне. Но... а защо днес е друго? Защо никога преди не е било така? Глупав въпрос – нали днес е безкрая.
Хубаво е да си единствен.
Очите й побират простора в зрънце. Колко е смешно! И те си мисл ...