Времето беше хубаво и затова реши да излезе да покара колело. Толкова се увлече в мислите си, че излезе извън града. И сега определено не съжаляваше. Обожаваше пролетта. Около пътя имаше обширни поляни. Цветята бяха цъфнали и сякаш наоколо беше застлан разноцветен килим. Бели, жълти, червени, сини. Лалета, теменуги, маргарити. Разнообразието беше голямо. Забави скоростта, за да се наслади на гледката. Спря колелото и се огледа. Вдъхна уханията и потъна в това усещане.
Прокара ръка през косата си и слънчевите лъчи заиграха с всеки кичур и сякаш лумна огън.
Джейми – 24-годишна червенокоска, бе смятана от най-близките си за красива. Джейми не я интересуваше как изглежда, носеше това, което ù харесваше. Обличаше предимно анцузи и гуменки, дори ако излизаше с приятелка по магазините.
Сега и малкото останало от самочувствието ù сякаш бе смачкано като буболечка. Но защо се чувстваше така? Заради един мъж?
Отново беше сама. И то заменена от 19-годишно момиче. Разбира се, разликата бе само 5 го ...