А помниш ли, когато всичко ставаше без наше усилие? А помниш ли, когато нещата се нареждаха точно, както ние желаехме, за да ни покажат точния път, по който трябва да вървим. А тръгнехме ли по отделно всичко се нареждаше по обратния начин, показвайки и на двама ни как няма друг път и трябва, задължително е да го извървим двамата. А начина, по който не се чувствахме принудени? А начина, по който нежно гледаше към устните ми, жадуваше за тях, а дори не искаше да е така... А начина, по който галеше косата ми, неспирайки да се питаш как си могъл да живееш без мен толкова много години? И изведнъж спираш, и си припомняш всеки един момент с мен. Всяка една секунда. И си спомняш как всеки един миг с мен е значело толкова много, и всеки допир на твоята до моята кожа те е карал да откачаш, да губиш себе си, мислите си и да не успяваш да се намираш другаде освен само и единствено до мен.
И точно в този момент осъзнаваш - ти ме обичаш, не си спирал да ме обичаш, ще ме обичаш цял живот. И косата ми ...