Идва ред на моята изповед. Тя е отправена към теб.. и се надявам някой ден да можеш да разбереш, осъзнаеш и оцениш всичко това.
Ще започна с двете думи, които не казвам никак лесно, които, когато изрека, това е сякаш давам сърцето си, буквално. Обичам те. Наистина те обичам, както никой друг до сега. Нито един не съм обичала така. В нито една от досегашните си връзки не съм се чувствала така, както ти ме караше и все още ме караш да се чувствам. Ти стана всичко важно за мен в рамките на едни обикновени три месеца като момент от годината, но необикновени за сърцето ми... само три. Ти стана причината, поради която ставам рано сутрин, за да те засека, за да може деня ми да започне с твоето лице, твоята прегръдка, твоя глас, твоя парфюм... Ти стана причината, поради която толкова пъти се появявах в ужасно състояние, болна, до припадък дори, само за да съм с теб колкото се може повече. Карах се с майка си в моментите, в които бях в лошо здравословно състояние, настоявах да не оставам вкъщи, ...