Небето беше обсипано със звезди - едри и ярки като бисери. Луната светеше ярко - пълна и красива, обвита във воал от сребърно сияние и тъма. Млечният път опасваше като бримка небето. Нежен летен вятър повяваше и разбъркваше косите ù. Лицето ù беше обърнато към невероятната космическа гледка, очите ù отразяваха звездния небосвод. Тъмнокафявата ù коса се сипеше на красиви вълни по атлетичния, тъмен гръб. Той я гледаше и си мислеше как тези коси ще побелеят някой ден, как очите ù, вече слепи ще се взират в същия този приказен небосвод, но няма да го виждат - ще са вперени в един друг свят - тъмен и мрачен, изпълнен със сенки и спомени. Заболя го когато помисли как някой ден тя ще е сама и безпомощна - слаба и стара, болна и тъжна. Тръсна глава и прогони тези мисли- този ден можеше и никога да не дойде. Щеше да вложи живота си, цялото си умение и страст, за да го предотврати. „Безсмъртие за човечеството” - прекрасна бляскава идея. „И тогава красотата и чистотата ти ще сияят като вечните га ...