ЙОРДАН МАТЕЕВ
ВТОРИЯТ СИН
разказ
На Григор Петров – заради предаността му към фантастиката.
Поройният дъжд обливаше стъклата на таксито, създавайки почти реалната илюзия, че съм в аквариум, докато отвън плуват огромни и застрашителни риби.
- Пристигнахме, шефе! – заяви таксиметровият шофьор.
Беше малко странен тип, с бледа восъчна кожа, изсветлели русоляви коси и шарещи във всички посоки очи.
Въздъхнах в знак, че съм разбрал.
Всъщност адреса на местопрестъплението беше само на десетина минути от жилището ми, но в това отвратително време беше по-добре да хвана такси, отколкото да шляпам из локвите.
Платих на шофьора-блондин и преди да изляза, той ми каза нещо странно:
- Не ви ли омръзна да се занимавате с всичките тия убийства?
- Все някой трябва да върши тая работа! – отговорих му философски. ...