Противоречиво на времето навън, в мен грееха хиляди слънца, които бяха напълно достатъчни, за да направят Вторника ми неотразим и блестящ.
И за да се потвърдят чувствата, които изпитвах, няколко слънчеви лъча се подадоха иззад купестите облаци.
И тогава в мен се родиха проблясъците на онова синьо лято, което изкарахме в Sunrise.
Усещането за синьото на морето, което наблюдавахме сутрин от горната тераса на хотела беше толкова силно, че за миг се почувствах сякаш отново сме там...
Синьо като небето над Копривщица онази сутрин, което наблюдавахме от къщата, в която бяхме отседнали.
Като капачката на Queens, на която пише "Обичам те за няколко живота".
Лазурно денем и мастилено нощем, такъв си спомням хоризонта пред нас онова лято, и на всяко следващо такова...
Така си ни спомням и нас - изгубени в синьото на нашето синьо лято...