Вуйчо
Вуйчо
Връзвам си обувките и чувам настоятелен звън на входната врата.Отварям и малката Елица се хвърля на врата ми:
- Вуйчо!
- Как си, Ели!
- Мама ме води при баба.
След нея се показва и сестра ми.
- Здравей, брател! Майка в къщи ли е? Цял ден звъня- не отговаря.
- Няма я. Излязла е и си е забравила телефона.
- Не! - сестра ми поглежда тревожно. Трябва да оставя Елица на някого за два-три часа.Отивам на зъболекар, после имам друга работа – не мога да я влача след мен. Ти какво ще правиш?
- Отивам на кино с Таня. Ще ме чака след половин час.
- Отивай, аз ще се оправя някак - сестра ми въздъхна разтревожено.
Погледнах Елица. В големите ú кафяви очи вече плуваха две големи сълзи, готови да се спуснат надолу. Погледнато философски, трябва да съм много тъп, за да разочаровам и то едновременно, две от най-любимите ми същества на този свят - сестра ми и племенничката ми.
- Хей, спокойно! Вземам Елица и ще ти я доведа довечера у вас. Съгласна ли си?
- А киното? Не можеш да я вземеш в киното с теб. Ще става, ще сяда – няма да те остави да гледаш филма , теб и всички наоколо- вярвай ми!
- Спокойно! Няма да ходим на кино.
- А Таня?
- Няма да има нищо напротив - изговарям бързо и хващам малката ръчичка.
Погледнах Ели.Очите ú искряха.
- Сега ме слушай, малка госпожице! - сестра ми насочи заканително пръст към Елица.- Няма да искаш от вуйчо ти да ти купува сладолед - до вчера беше болна, няма да тичаш, защото се изпотяваш, а не ти нося дрехи за преобличане!
Ели гледаше виновно навела глава.
- И най-важното - няма да досаждаш с излишни въпроси на вуйчо си! Запомни ли?
- Да -промърмори малката и ме погледна съучастнически.
- Сестра ми, заминавай! Ние с Ели се разбираме отлично. Хайде,Чао!
- Чао, брател, благодаря ти! - сестра ми тръгва към улицата.
-
Качваме се с Елица на автобуса и не закъснява първия въпрос.
- Вуйчо, нали аз съм твоята малка принцеса?
- Разбира се, мила.
- Като порасна голяма, ще се ожениш ли за мен?
- Ами... не.
- Защооо?- обидено ме поглежда.
- Защото принцесите се омъжват за принцове - не за вуйчовци.Но в наше време май стана точно обратното - добавям последното наум.
Пристигаме на спирката, от която ще се качи Таня. Аз ú махам и тя бързо влиза в автобуса.
- О, виждам едно малко мишле тук и предполагам, ще се разминем с киното. Как си, Ели?
- Ами...добре - гуши се в мен Елица.
Таня повдига леко роклята си и възсяда крака ми. Аз я прихващам леко за къста, а парфюмът ú просто възбужда въображението ми. Няма нищо по-възбуждащо от това една красива жена да опре голите си бедра на крака ти и между него и тялото и да ви разделя само едно малко парче фин плат. Целият настръхвам. Таня има едно слабо място, което наричам "възпламенителят". То е мекичкото на ухото ú. Ухапването там в правилния момент просто я влудява. Тя избухва и… тежко ми. Близвам леко "възпламенителя" и усещам как ток протича през цялото ù тяло. Тя леко забива нокти в гърба ми и сякаш токът преминава през ризата в гръбнака ми.
- М-м-м… ще ти скъсам....носа! - изръмжавам в ухото ú, гледайки дяволитата ú усмивка.
- Вуйчо, вуйчо, как ще скъсаш носа на кака Таня.
- Много просто - ето така.
Хващам малкото носле и го разклащам вляво и дясно като камбанка.
- Дзън, дзън - харесва ли ти?
- Да! - смее се Елица. Много е хубаво. Вуйчо, къде отиваме?
- Да бе, къде отиваме?- поглежда ме Таня.
- Да ви кажа честно, имам една мечта... едно желание... не съм спал цяла нощ… да мисля и така ми се иска да видя...
- Какво?- нетърпеливо ме бута Ели.
- Ами, иска ми се да видя.
- Какво ти се иска да видиш ?
- Да видя каквото ми се иска.
Чета нетърпението в очите на Елица, но нарочно се бавя.
- Какво е то?
- Кое?
- Което искаш да видиш?
- Ами... иска ми се да видя как се чешат маймуните.
- Зоопарка! Отиваме в зоопарка! - малката тържествуваше.
Погледнах Таня. Тя кимна одобрително.
- Вуйчо, какви животни ще видим?
- Лъвове, тигри, маймуни, диви кокошки, лебеди....
- Вуйчо, как миришат умрелите лебеди?
- Това от къде ти дойде наум?
- Мама каза на тате:" От тия цигари сутрин, устата ти мирише на умрели лебеди."
- А той?- добавям и се опитвам да скрия усмивката си.
- А той се смее и казва: "... не ми говори така, защото катерицата ти ще яде бой." И мама се смее и му отговаря "... да, ама не... няма да яде бой катерицата, защото не можеш да вдигнеш самолета". Вуйчо, катериците със самолети ли ги гонят?
- Не бе ,това са глупости! - усещам как Таня едвам се удържа да не се изхили.
- Вуйчо, как се вдига самолета?
- Ха, така ! -смее се Таня. - Хайде сега, обясни на детето, как се вдига самолета.
- Ами... как се вдига …ами …много просто. Отиваш на летището, качваш се на един самолет, запалваш двигателя, проверяваш системите, плавно подаваш газ, отпускаш спирачките, самолетът се плъзва по пистата, дърпаш лоста за управление на самолета към теб, задкрилките се навеждат и самолетът полита плавно нагоре... лесно е, нали?
- Вуйчо, ти можеш ли да вдигнеш самолета.
- Без проблем – отговарям, последван от смеха и прегръдката на Таня.
- А кака Таня може ли да вдигне самолета?
- Не мога. Аз само мога да го приземя бързо, бързо - продължава да се смее Таня.
- Да бе, бързо, бързо - стискам леко стегнатия задник, седнал на коляното ми, за което получавам порция нокти в гърба. Ти четиричасов полет "бързо,бързо" ли го наричаш? Щом е така, готви се за пътешествие до Луната. Сама избирай - Кейп Канаверал или космодрума в Байконур.
- Вуйчо, вие с кака Таня обичате ли се?
- Ти пък всичко искаш да знаеш.
- Мама каза на една съседка, че ще се жените скоро.
- Майка ти много знае.
- Каза също, че спите заедно. Вуйчо, как спите заедно с кака Таня?
- Ще ти кажа, но само между нас ще си остане, обещаваш ли?
- Обещавам!- заговорнически се огледа Елица.
- Спим със затворени очи.
- Така ли? - вдига глава Ели и затваря очи.
- Точно така - добавям тихо. Първо гасим лампата, защото не можем да заспим на светло.
- Вуйчо, целувате ли се преди това с кака Таня? - Ели поглежда срамежливо.
- Разбира се. Ти целуваш ли се с мама за лека нощ?
- Целуваме се. Вуйчо, а по устата целувате ли се?
- Само ако сме си измили зъбите. Затова всяка вечер трябва да си миеш зъбките, за да можеш и ти да се целуваш с момчетата, когато пораснеш.
- Вуйчо, пръцкаш ли гушката на кака Таня като на мен?
- Не. Пръцкам само твоята гушка, защото само ти си моята малка принцеса.
- А иска ли ти се да ми пръцнеш гушката сега.
- Добре, но само веднъж и няма да се смееш силно.
- Добре - съгласява се Ели и повдига глава, за да даде гушката си.
Аз поемам въздух, докосвам малката гушка и го изпускам. Чува се леко пръцкане и смехът на Елица.
- Вуйчо, искам пак.
- Стига, Ели! Нали се разбрахме само веднъж.
- Добре де, тогава пръцни гушката на кака Таня.
- Не може.
- Вуйчо, пръцни ù гушката !
-Не !
- Чуваш ли, пръцни гушката на кака Таня, моля те... Вуйчо!
Аз се обръщам на другата страна и се правя, че не я чувам. Понякога само това помага.
- Пръцни ѝ гушката ! Вуйчо, Вуйчо! - настоява Ели.
Обръщам се рязко, за да я стресна.
- Какво?
- Гушни ѝ пръцката ... на кака Таня... това де, гушката... обърках се - смутено ме гледа Елица.
Таня се превива от смях и едвам удържа сълзите си, готови да потекат всеки момент. Моля се това да не се случи, защото гримът ù ще се размаже и тогава наистина аз ще попадна в един приказен свят - до мен малката принцеса, а на коляното ми - седнала вещицата.
© Марко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ирина, да пръцнеш гушката, това е да докоснеш гушката с устни за целувка и да духнеш. Тогава се чува пръцкане. И гъделичка. Смешното в разказа беше, че Елица се обърква и вместо " да пръцнеш гушката" казва " да гушнеш пръцката". Това е действителен диалог, но с дъщеря ми. Елица е събирателен образ на двете ми племеннички и дъщеря ми.
-
Какъв мил разказ! Много се забавлявах! Чисто и искрено! Поздравления!
-
Браво,Марко,интереса към творчеството ти трае дълго!Хареса ми разказа ти,умело влизаш в кожата на любопитното дете....Усмихна ме и една дума,която на моя диалект значи друго....пръцкаш-при нас е...изпускаш газове,а при вас-нещо гальовно,гушкаш.Така ли е?
Беше ми интересно да те посетя. -
Ха ха, много сладко. Диалозите тук са убийствени. Браво.
-
Благодаря, Пепи !
-
наистина пишеш много добри диалози, май за втори път го казвам, увлекателно и напевно!
-
Колко слънчеви и нежни са разказите Ви! Човек може да си зареди батериите при Вас за дълго време.
-
Смях се с глас! А децата са толкова откровени понякога...
-
Забавен си ти, определено
-
Пишеш с такава лекота!!! Насладих се, посмях се, денят се освежи!
Сайтът има нужда от теб, не оставяй сами така за дълго читателите си, Марко! -
Топло, сърдечно и задушевно! Благодаря за усмивката!
-
Хубава творба!
Поздравления, Марко! -
Готино
-
Беше ми много приятно да прочета -- забавно, мило и много усмихващо. Поздрав!
-
Олеее, това е толкова сладко и смешно и възпламеняващо и... абе струва си да се прочете
(боже, от кога не съм се разхождала на тая страница...но и ти май не си наминавал скоро в сайта )
Розите не се забравят
Поздрави! -
Хахахаха, ех, как ме разсмя!
Имам един камион работа, чакам гости, а се заливам от смях пред компютъра! Че и не се сдържах, да се логна
Благодаря ти, Марко, за настроението!
Аз сега чакам моята малка принцеса да дойде и да се посмея и с нея. Още е малка за такива въпроси, но колкото е любопитна и директна, един ден със сигурност ще ги зададе.
Още веднъж благодаря и поздрави! -
Ранна порция смях... Замести кафето ми.Браво!
-
Минавам често.Коментирала съм,но се чудя,защо Марко,се бави да публикува?
-
Отдавна не се бях смяла на разказ. С много лекота е написано, чете се сладко.
-
Има разкази, към които се връщам отново и отново, за да се заредя с добро настроение! Благодаря ти, Марко!
-
Отдавна не бях чела свежия ти хумор, Марко!
-
Между смеха се промьква и много обич между вуичото и принцесата!Поздрав!
-
Смях се с глас!
-
Много свеж и приятен разказ! Поздрави!
-
Благодаря,Силве!
-
Ведро, толкова ведро!
Поздрав, Марко! -
Благодаря,Таня !
Благодаря,Танелия! И на мен ми беше интересна притчата, която си написала.
Благодаря, Кръстина! Радвам се,че си усетила скритото послание,че постоянно щастие няма. Щастието се състои от сумата от малките щастливи моменти. -
Талантливо написан разказ,който прочетох с удоволствие, много ми хареса! Съдържа много актуално послание, истинското щастие не се състои в това да имаш всичко, а в това, да умееш да си щастлив, с това което имаш!
Поздрави за талантливия разказвач! БЪДИ!
-
Хубав разказ!
Поздрав! -
Много ми хареса! Благодаря за удоволствието!
-
Благодаря ти, Станислава!
Поздрави, Ваня!
Радвам се , че ти е било забавно, Ивон! -
Усмихна ме! С поздрави, Марко!
-
Благодаря ти, за усмихнатия разказ!
-
Много готино,Марко!....
Преди всяко напръцкване на гушки и късане на...носове,да си мием зъбките....
Поздрав и -
Хей, огнено момиче, липсваш ми Дениса!
-
А, вуйчо, как миришат магарешките нокти (невинно-недоумяващ поглед)? И дал ти Бог вещици... Ухилен разказ, `ма няма да го коментирам него! Ще коментирам автора! Че днес било и ден на прегръдката, `ма било и ден на скандали, мерене на егÁ, скудоумия и словоблудстване! Пък на теб, приятелю, шÁ кажа само едно: липсваше! Дежа вю ми е този ти разказ! Ще трябва пак да спретнем нещо...
-
Благодаря, Галя!
Поздрави,Елена!Горе главата! -
! Поздрав!
-
Хей,Веси, аз ти благодаря за последната ти творба, за "силния дух и пламналото сърце"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
