Приказка за вярата

                    "Който има вяра дори колкото едно синапено зърно, планини ще премести!..."
                                                                                                           Исус Христос
                                                                                                           
    Навремето на това магично място в Родопите имаше лековит извор и тракийско светилище. Извършваха се различни ритуали.
  Векове по-късно построиха християнска църква, а от извора направиха чешма. На празника на патрона  - светец се събираха миряни. Свиреха тъпани и гайди. Виеха се хора. Беше много оживено. 
  По време на турското робство я опожариха. След Освобождението я възстановиха със дарения и доброволен труд. След време се срути при едно силно земетресение. С дарения на вярващите и доброволен труд я съградиха наново. Художници изрисуваха стенописите и изработиха витражите безплатно. Дърворезбарите също не поискаха пари за труда си. Отново започнаха да се събират хора на храмовия празник; да се правят сватби и кръщенета.
  Времената се менят, сменят се власти и управници. Градежите надвиват разрушенията. Вярата остава. Непреклонна и завинаги!...
 
 
 Надежда за всички...
 
                                              " ...Ако имах макар и едно 
                                              магазинче със две полички,
                                              бих продавал познайте какво 
                                              - надежда, надежда за всички!..."
                                                                        Джани Родари, из "Продавач на надежда"
                                                       
    Надеждата - тя е като земя за корабокрушенеца, като слънце и дъга след дъжда. Тя е маслинената клонка в човката на гълъба на мира. Не случайно казват, че умирала последна!...Надеждата е като алпинистко въже, по което се изкачваме до своите цели. Тя е като напоителен дъжд след дълга суша; изворът, от който пият сърцата ни, когато са жадни.   Надеждата е нишката на Ариадна, с която в ръка преминаваме през лабиринта на живота си... Тя е като цвете, цъфнало сред скалите; като оазис за пустинника, като слънчев лъч, който пробива облаците. Надеждата е като студено, горско изворче в горещ, летен ден.                                                    
 
 Любовта - изпитание, грях или благословия?!
                                               

                           "Ако преди любовта и след нея си един и същ, значи не се обичал достатъчно."
                                                                                                            Елиф Шафак     
                                                                                                            
   Може би е всичките тези неща едновременно, както и много повече от тях. Изкупление, наказание, Стокхолмски синдром, отдаденост, пожертвователност, уют...могат да се изброят още много прилагателни. Като "кубче на Рубик"- при всяко завъртане се получава нова конфигурация. А след няколко завъртания - вече няма нищо общо с първоначалната. Кой го върти - Господ, съдбата, двамата участници в играта, наречена "любов"?! Може би всеки от изброените дава своя принос. Не всички успяват да го наредят. А който успее, може да се смята за щастливец, късметлия, достоен да приема поздравления! Цената за което всеки сам си я плаща. 
 
 "Животът ни отвежда на неочаквани места, а любовта ни води вкъщи.“ Когато човек обича, той сам създава уютен дом в душата си, където " приютява себе си и любимия".
  
 "Който е безгрешен, нека първи да хвърли камък!..." Исус Христос. Какво е греховна любов? Има ли изобщо такава?! Или тя е плод на болните мозъци на първосигнални, ограничени комплексари. Които никога не са почувствали в жалките си животеци нещо по-различно от завист, злоба и омраза към щастливо влюбените?!...
  
 “Когато не следващ сърцето си, е страшно; когато го следваш, е още по-страшно!...Щом някой си отива от твоя живот или ти си отиваш от неговия, означава, че не можете да продължите заедно. Не сте създадени един за друг! Този човек не може да те усети, не може да те почувства, както и ти него. Когато няма духовно сливане - тогава няма какво да си дадете един на друг. Двамата ще се дърпате надолу." Елена Петрова - актриса
  Защо понякога двама души, въпреки любовта си, не могат да намерят път един към друг?! Може би защото вместо да вървят рамо до рамо, ръка за ръка и да " гледат в една посока", те се въртят в кръг. С еднакво темпо. Затова и не могат да се стигнат...
  "Любовта е филтъра, през който човек гледа на всичко!" Мария Лалева - писателка. Когато е влюбен, независимо дали любовта е споделена или не, независимо дали е влюбен конкретно в някого или в дейност, човек сякаш не стъпва по земята, сякаш лети! Животът му се струва чудна приказка, в която той е главен герой. Чувства такъв духовен подем, все едно е способен планини да премести!...Когато в сърцето му няма любов, дните му се струват еднообразни и сиви; животът - безсмислен, светът - пустиня...Същият свят!...
  
  София - Премъдрост Божия
                             

                                          "Ум царува, ум робува, ум патки пасе!..."
                                                                                          поговорка
 
   Вярно е, че почти всичко, което се случва в живота ни, е отражение на нашият начин на мислене. "Човек цял живот на ума си слугува!..." Затова и едно от най-важните неща, които трябва да научи човек в живота си е да мисли правилно!...За да може да взима възможно най-адекватни решения. Неслучайно мъдростта е майка на вярата, надеждата и любовта. Защото само мъдрия осъзнава, че винаги има поне няколко изхода от всяка една ситуация; че вярата те прави смел, а любовта - силен!...