23.12.2008 г., 19:06 ч.

Въжето 

  Проза » Други
753 0 1
Въжето, на което аз трябваше да обеся
своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.
В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...
Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Предложения
: ??:??