23.12.2008 г., 19:06 ч.

Въжето 

  Проза » Други
689 0 1

Въжето, на което аз трябваше да обеся

своята Гордост, се крепеше на изсъхнал клон от някогашната ми Младост.

В гробницата на мълчанието лежеше отворен ковчег, донесен от съмнението...

Вятърът бе тих и загадъчен, думите - недоизречени...

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не мога да разбера как никой не е изкоментирал нещо толкова... не мога да намеря подходящи думи, но ми хареса. А може би клонът не е изсъхнал и думите можеби не са нужни.
Предложения
: ??:??