Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ!
С обич:
Елена Нинова
Вълчицата
(1)
Вратата леко се открехва. Ярка светлина нахлува в стаята. Тя е! Жената в бяло е тук. Движението на наметалото и издава мелодия, която ме носи по вулните. Разперила е ръцете си за прегръдка. Не, не е за това! Тя се мъчи да закрие сянката. За миг я зървам зад гърба и. Намералото и е черно. Под качулката се усмихват ихидно две дупки, празни бездънни. Жената в бяло е преградата между нея и мен. Питам я:
---Кой е с теб? Защо не може да влезе?
---Не! --отсича тя--това е смърта, затова те пазя! ...