Кралица Елизабет извади специалния ключ от пазвата си и го постави в ключалката. Масивната врата изскърца и се отвори тежко. Двете влязоха в стаята. По средата, върху пиедестал бе поставен огромен камък. Бялата светлина, която пулсираше от него, огряваше цялото помещение. През малкото прозорче се прокрадваше лунен лъч.

-Време е ти да поемеш тази отговорност! Знай, че ако нещо се обърка и камъкът придобие зла мощ, само силата на любовта ще го преобрази отново. Е? Готова ли си?

-Какво трябва да сторя, мамо?

Трябва само да го докоснеш. Останалото ще се случи от само себе си.

  Ванеса се доближи до светещия камък и постави нежната си ръка отгоре му. Отначало около ръката ù се появиха малки искрици и постепенно светлината се увеличи, докато не изпълни цялата стая с ослепителна светлина. Принцесата се отлепи от земята и увисна във въздуха. Огърлицата също светна, а косите ù се разпиляха. Тя почувства силата на любовта и цялата се изпълни с благодат. След малко всичко утихна и тя стъпи леко на земята.

-С течение на времето ще разбереш за умения, които не си и подозирала! - каза царицата.

-Какви?

-Например да четеш мисли, да движиш предмети с поглед и още куп неща. А сега ти поверявам ключа. Пази го като очите си! - тя топло прегърна дъщеря си. - Да се връщаме вече.

 Принцесата заключи голямата врата и грижливо скри ключа.

-Е, лека нощ, миличка. Сега си почини добре, защото от утре ще тежи на плещите ти нашата страна!

Елизабет целуна дъщеря си нежно и излезе от стаята.

  Ванеса седна на голямото легло и се загледа през прозореца, галейки огърлицата от драконови нокти.

- Товарът го усещам още отсега, мила мамо. - един лунен лъч си играеше в стаята. Плъзна се леко по леглото и привлече вниманието ù.

След това се отрази в огледалото, подарък от принц Горос. Изработката му бе невероятно красива! Рамката бе от ковано сребро, мед и злато, инкрустирано със скъпоценни камъни. Ванеса се загледа в образа отсреща. Посегна да погали рамката и тогава огърлицата светна.

- И ти усещаш, че има нещо, нали? - каза тя на огърлицата. - Утре ще разберем какво е. Сега да си лягаме.

 Тя се обърна, но настъпи един от подаръците и политна назад. Падна направо върху огледалото. То погълна принцесата и след секунда се върна в нормалното си положение. Принцесата падна на твърда земя. Изправи се и бутна огледалото от задната му страна, но то не се отвори.

Порталът стоеше затворен. Огърлицата се издигна напред и за-x свети още по-силно.

-Какво е това място?- мисълта ù течеше бързо. - Къде се намирам? Къде е изходът? Как ще се върна сега? - тя се заизкачва по едни каменни стълби и отвори вратата,  до която те стигаха. Озова се в замък.

-Ехо... има ли някой? Ехо...

- Тук сме... - просъскаха два женски гласа. Тя се обърна и видя две вещици зад нея. Целите бяха в дрипи и с огромни нокти. Белите им коси се разсипваха върху грозните облекла. А изкривените им зъби я накараха да потръпне.

-Ще те заведем в тронната зала. Кралица Гросула ще се радва! - продължавайки  да съскат, те я поведоха.

-Ти... си... много красива! Но не се тревожи! Скоро няма да остане и следа от красотата ти... Хи... хи... хи...

  Ванеса трепереше от страх, но осъзнаваше, че не може да направи нищо, поне засега. Затова вървеше покорно до тях и оглеждаше старинния замък.

Изведнъж отляво, от един от коридорите се чу говор. Единият от гласовете ù се стори някак познат. СПАСЕНА! Дали?!... Насреща ù се появи принц Горос. Той я погледна и с изненада я приветства.

-Принцесо Ванеса!? Каква изненада! Очаквах да се появите, но не толкова скоро! Да не би да сте яздили след мене? - недоумяваше той. - Навярно чарът ми силно Ви е впечатлил?

-Не се ласкайте толкова, принце! Тук попаднах случайно и против волята си! През огледалото, което Вие ми подарихте. Ще ми обясните ли какво става? Спънах се и паднах назад, а то като че ли ме погълна и се озовах тук, във вашия замък.

-Как ви погълна огледалото?

-И аз не разбрах, но се оказа врата към вашия замък.

-В същност зная кой може да отговори на всичките Ви въпроси. Да вървим при майка ми.

-Бих искала да се върна отново в моя замък. Ще ми помогнете ли? - тя се надяваше на спасение.

-Бих могъл, но... първо ще Ви запозная с майка   ми - кралица Гросула.

-Хайде, Катрин, време е за сън.

-Бабо... продължи, моля те...

-Утре вечер, миличкото ми, утре вечер.