Горос се доближи до нея.
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече под наш контрол! ОПОЖАРЕНИ СА!
-Вие сте зверове!! Имайте милост поне към децата и старците!
-Милост ли? Това чувство не ми е познато! А, щях да забравя, вещиците също са на път! И почти са стигнали границите ви.
-Горос, моля те, зная, че дълбоко някъде в теб се крие и искрица добро! Моля те, нека сърцето ти се смили над невинните!
-Нямам милост! Нямам жал! Нямам и състрадание!
-А любов? Никога ли не си бил влюбен?
-Какво е любов? Няма място за нея в сърцето ми!
- Лъжеш се, Горос! Във всеки човек има искрица любов! Просто не си намерил начин да я възпламениш и да усетиш силата ù! Любовта ще спаси света! Ти просто не осъзнаваш това.
-Не! Бъркаш! Няма любов в сърцето ми! А сега просто спри да с ...