Нейде, в страна, чието име ние не знаем, някога живееше един беден старец, който се препитаваше като рибар. Морето понякога беше жестоко към него. Доста често се случваше той да се върне в порутената си дървена колибка с празни ръце. Гладът и мизерията винаги бяха негови най-верни спътници. За своя дълъг живот, той нито за миг нямаше възможността да се докосне до безгрижие. Всяка една нощ той не спираше да се тревожи за идния ден, понеже нямаше на кого да разчита. Нямаше нито деца, нито братя, нито сестри, а приятелите му бяха мъртви отдавна. Той имаше нещастието да бъде на близо седемдесет години във времена, които или са минали отдавна (за нас), или те първа предстоят. Тези години се характеризираха с омраза, интриги и неспирни двубои. Хората, които ратуваха за спокойствие рано ило късно се предаваха, затваряйки се в свой собствен свят и умираха безславно в пълна мизерия, забравени от целия свят. Единствено злодеите и/или слепците можеха да бъдат щастливи в това общество. Дядото със ...