Въображаеми случки с полезна информация
( Случка първа )
Казвам се Люси, Людмила Димитрова. На 32 години, неомъжена. Работя в банка вече 8 години. Истината е, че вече започвам да си задавам някои екзистенциални въпроси. Включително и този, дали вече не е късно да си ги задавам? Позакъснях с много неща. Отлагах, отлагах... Първо Английската гимназия, после Икономическия, хайде и магистратура, да си намеря и хубава работа... Сега съм сама или по-точно казано - много самотна. Постигнах това, което бях запланувала, с някои изключения... Доволна съм, че работя в банката, но не можах да направя кариера. Стоя си на гишето и няма мърдане от там. Вече 8 години, клиент след клиент, мрънкане след мрънкане, притеснение след притеснение. После, изстискана като парцал, право вкъщи. Къпане, хапване нещо набързо и накрая заспивам пред телевизора на средата на „Шоуто на Слави”. Уморих се от работата, а и еднообразието ме депресира. Съседите от блока ми завиждат, че работя в банка и си мислят, че заплат ...