Отново в болницата
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.......................
Още преди да отвори очи, разбра, че и този ден ще бъде особено тежък. Поради прекия контакт с изгрялото слънце, кожата на лицето му се пържеше в огъня на страховитата болка, която потушаваше до известна степен иначе исполинското главоболие, отслабнало до сега до тъпи тласъци. Отвори очи и размърда главата си. Стените наоколо бяха добили някакъв сиво-черен оттенък, дори и отразяващите се в тях слънчеви лъчи не изглеждаха ярки и жълтеникави, а - мръснобели и невзрачни. Опита да се изправи, но почувства гадене, придружено със световъртеж. Видя болната си ръка - беше сиво-синя на цвят, а върху бинта, точно над раната, се бе образувала черно-жълта ивица.
Предметите се люшкаха, въртяха и местеха, сякаш в стаята имаше леко земетресение. Бенджамин се хвана за стомаха, наведе глава и повърна на пода.
Но нито погледът му се изясни, нито усети леките трепети на ободряването. Всичко пред него продължаваше да се ...