29.05.2007 г., 22:25 ч.
Въпрос на време е...
1103
0
1
1 мин за четене
Чувствам се толкова самотна, но защо? Напоследък никой не може да разбере мисленето ми.
Послушах приятелките си, след десет месеца убеждаване да зарежа приятеля си, най-накрая се разделих с него. Не знам защо, но го направих. Може би болката ми дойде в повече най-сетне или може би исках той да ме спре, да каже, че не може без мен, че аз съм всичко за него. Но той не е такъв...
Повярвайте ми, обичам този човек повече от себе си, от живота си. Въпреки всичко, което ми е причинил, въпреки цялата скапана болка, аз искам той да е щастлив, да е добре, да знае, че винаги може да разчита на мен. Искам да знае, че аз винаги ще съм до него, каквото и да става... Странното е, че той ме обича, знае, че ме наранява, знае колко малко искам, за да съм щастлива, но и това не може да ми даде. А защо?... Какво не му давам? Обичам го...
Искам да е щастлив и правя всичко възможно, за да е...
За година и нещо нито веднъж не съм му се сърдила, не съм му вдигала скандал, а причини е имало безброй, но не съм казвала нищо, прощавах всичко, имах му пълно доверие и винаги ще му имам...
За нищо на света не бих причинила страдание на този човек, не бих го излъгала. Може би аз съм единствения човек в този свят (като изключим семейството му) който би обърнал света заради него, обещах пред себе си, че няма да му причиня болка, дори с цената мен да ме боли.
Животът е гаден... объркващ, пълен с болка и тъга, но в този човек аз видях щастието си и ще бъда с него рано или късно, въпрос на време е...
Послушах приятелките си, след десет месеца убеждаване да зарежа приятеля си, най-накрая се разделих с него. Не знам защо, но го направих. Може би болката ми дойде в повече най-сетне или може би исках той да ме спре, да каже, че не може без мен, че аз съм всичко за него. Но той не е такъв...
Повярвайте ми, обичам този човек повече от себе си, от живота си. Въпреки всичко, което ми е причинил, въпреки цялата скапана болка, аз искам той да е щастлив, да е добре, да знае, че винаги може да разчита на мен. Искам да знае, че аз винаги ще съм до него, каквото и да става... Странното е, че той ме обича, знае, че ме наранява, знае колко малко искам, за да съм щастлива, но и това не може да ми даде. А защо?... Какво не му давам? Обичам го...
Искам да е щастлив и правя всичко възможно, за да е...
За година и нещо нито веднъж не съм му се сърдила, не съм му вдигала скандал, а причини е имало безброй, но не съм казвала нищо, прощавах всичко, имах му пълно доверие и винаги ще му имам...
За нищо на света не бих причинила страдание на този човек, не бих го излъгала. Може би аз съм единствения човек в този свят (като изключим семейството му) който би обърнал света заради него, обещах пред себе си, че няма да му причиня болка, дори с цената мен да ме боли.
Животът е гаден... объркващ, пълен с болка и тъга, но в този човек аз видях щастието си и ще бъда с него рано или късно, въпрос на време е...
© Деси Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но понякога е нужно време, за да си изясни човек реалността, дори и да му коства страдания!
Дай си време, повярвай ми - има полза!