Много от нещата, които ми бяха казани напоследък, просто останаха в главата ми. Запознах се с много хора и всеки беше различен със своя филм. Всеки беше донякъде весел и донякъде тъжен. Понякога виждам надежда да продължавам да пиша, а понякога сякаш самият аз не желая да бъде чуто всичко това. Но ето ме, отново пиша и трия и отново изнасям душата си върху листа. Имало е моменти, когато само листът е бил с мен, само на него съм можел да разчитам да ми помогне да изляза от депресията, в която се намирам. Нужно ли е да питам къде бяха в тези моменти моите "истински приятели" , защо когато бях едно малко дебело лапенце, никой не искаше да бъде приятел с мен, защо след всички опити да се впиша в света, така и не успях. Въпроси, въпроси, въпроси, но къде са отговорите, надали някой знае. Самият аз май престанах да ги търся след всички тези години и както каза един приятел - "няма какво да го мислиш, попитай един човек на 70 години да ти каже какво мисли... и какво ще отговори той... Има ли смисъл да го мислиш" . Може би наистина е така, нещата просто се случват и всеки влияе върху собствения си живот... Кой каквото повика, такова ще му се обади. Много пъти сам съм търсил болката да запълни моето ежедневие, а дори аз не знам защо. Сега просто седя и пиша, а в следващия момент ще се самокритикувам за всяка една дума, защото ще мисля, че мястото ù не е там. Защо всеки един от нас върви към собственото си унищожение, а не прави крачка напред... Защо използваме толкова малък процент от мозъка си... Защо? Едва ли някой знае! Всичко в живота май се свежда до въпроси... Замисли се ти дали има човек, който не те е питал нищо, откакто го познаваш... Надали съществува такъв. Понякога искам да се затворя в къща в гората на спокойствие, без никой да ме тормози, да бъда сам със себе си, да потърся отговорите, които всеки ден ме мъчат. Чувствам се като отдушник на хорските проблеми, всеки идва и почва да ми обяснява, защото него го боли, а мен няма ли да боли, след като вкара цялата си болка вътре в мен? Дали се е замислял? Има ли значение? Май не! Постоянно повтарят, че човешката раса върви стремглаво напред. Напред към какво? Към избиване,​ опожаряване и нехайство. Никой май не се замисля, че нещата в момента се въртят около петрола... А още по-малко се замисля, че той наистина е на свършване... Нищо не е с безкраен капацитет. Хората се избиват, за да притежават повече и повече. Но нали все пак парите управляват всичко и всеки около нас. Но не всичко в този свят се прави за пари. Ето прост пример, аз пиша от около 3 години, някой от вас има ли представа колко пари съм изкарал от това ? Е, дори да не знаете, аз ще ви кажа... Изкарал съм точно нито една стотинка, защото така ми е кеф да го правя, да го правя със спокойствие и трезва мисъл, а не да бъда кукла на конци заради хартията...! Това съм аз и няма как по-точно да ви го кажа. Замислете се поне малко за нещата, които казвам и ако измислите нещо, кажете.