Дадох всичко, което имах, живях чужд живот и повтарях собствените си грешки отново и отново... Лъжех се, че живея добре, че най-сетне късметът се е усмихнал на вечния карък. Явно хората понякога се самозалъгват, забравят, че чудесата не стават за една нощ, ако те изобщо съществуват, разбира се. Хубавите неща стават бавно, ако съдбата се излъже и ти предостави желаното твърде рано, то тя скоро си го взима обратно. Хората казват "целта оправдава действията'' - добре, но можеш ли да градиш собственото си щастие върху една лъжа? Aко успееш, то докога ще трае всичко? Не можеш да строиш стабилна постройка върху рушаща се основа или може би можеш, но рискуваш да похабиш всичко вложено и когато най-малко очакваш, да се озовеш сред руини. Всъщност кой ти гарантира, че ако играеш по правилата, ще спечелиш. Нима и победата не е временно положение? Предпочитам да съм на километри от висините, защото колкото и надолу да падам, никога болката няма да може да се сравни с тази, причинена от полета от ...