Работя като портиер в стъкларски магазин. Не си мислете, че пенсията ми е малка, защото ако си помислите това, ще решите, че сега ще започна да се оплаквам от немотията, ще кажа, че цели четиресет години съм бъхтал, а докъде ме докара тая държава, ще напсувам политиците и ще наругая всичките им близки роднини, ще прокълна икономиката, здравната каса и съседа, а също и неговата майка.
Не, няма да се оплаквам, въпреки че пенсиите са ниски, мамка им, а съседа, да го и него... както и да е.
Всъщност аз не съм пенсионер. В общия случай бих бил бодигард, обаче в тоя схлупен малък и твърде нищожен стъкларски магазин няма много бодита, та да съм им гард. Затова приех да бъда охрана. Обаче се оказа, че тъщата на шефа работела като охрана на труда, та изведнъж се оказахме много охранители.
„Раздуваме щата така!” – рече шефът и аз се съгласих тутакси, защото зная, че шефовете винаги са достатъчно глупави, за да знаят всичко. Затова ме назначиха за пазач; да не дублирам охранната позиция и да те т ...