Въздъхна мигът
Въздъхна мигът, когато тъмносиньото на здрача плавно се разми в уюта на зимната нощ. Прозвъннаха посипаните със сняг клонки под прозореца, а вятърът се засрами, профуча жално и се запиля далече от сърцето на дома. Огънят в камината се разгоря, вдъхнови се и зашушна… Сподели ми нещо съкровено, което ми се стори толкова познато, сякаш вече го бях преживявала и то – неведнъж.
-Какво би направила, ако знаеше, че ти остава още само месец, за да се порадваш на белия свят? Интересно ми е – какво? Пук-пъъс, пук-пъъс – запука развълнувано събеседникът ми, наблюдавайки ме изпитателно с дяволското си око.
-Изненада ме. Никога не съм се замисляла над този въпрос…, но вероятно щеше да ми се иска непрекъснато да бъда с най-близките и най-милите си хора… Щях да пожелая за последен път да ме разведат, ако е възможно, поне до някои от любимите ми места. Може би щях да моля прошка от някого… Сигурно най-после бих съумяла да оценя всеки миг, всяко вдишване и дори крехката усмивка, нежната тревичка, цветчето …
-Нима щеше да се смириш и да надмогнеш егоизма си? Все пак ти си човешко същество! Ха-ха-ха! Да оцениш всеки миг – глупости на търкалета, на трънки, че чак и на магарешки бодили, миличка, които така добре изгарят в пламъците ми, ха-ха-ха, пук-пъъс, пук-пъъс ! – отново се закиска огънят, близвайки едно борово клонче.
Усетих благоухание, стана ми някак по-светло, въпреки иронията, чиято стрела целеше да ме жегне болезнено.
-Знаеш ли, ако ми оставаше толкова малко живот, щях да се радвам и на най-дребните неща, да гледам с широко отворени очи, а сигурно щях да се опитам да разбера дори и настоящите си врагове…
-Вярваш ли си, а? Пак щеше да се тюхкаш за материалното, смешно същество, за това кой от имотите си на кого да завещаеш, на кого да отмъстиш за неуважението му към теб, като нищичко не му оставиш… Я си помисли хубавичко! Ха-ха-ха, пук-пъъс, пук-пъъс! – още по-гръмогласно се закиска пламъкът и ясно видях на тавана отраженията на рогатия, който сякаш обвинително ме сочеше с костеливите си пръсти.
Тогава се замислих за човешката природа, за смирението и за промяната. И още мисля…
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всеки би направил своя избор! Благодаря ти за стойностния разказ! Поздравления, Роси!
-
Такива самооценки за съжаление човек най-често прави със закъснение...
И ти си права - до болка права.
Поздравления за майсторското перо! -
С Дочка! Поздрав, Роси!
-
настръхнах, Роси...
когато въздъхне мигът...е нужно навярно
да погледнеш светлото само с любов и смирение...
но и с много болка в душата...
прегръщам те.. -
Един миг е твърде малко време.Всеки импулсивно ще го посвети на нещо или на някого в зависимост дали иска да дава, или взема точно в този миг...
-
Интересно и полезно ми бе да прочета отзивите ви. Благодаря!
-
Едва когато надмогне себе си, човек може да се радва на дребните неща преди края. Но, ако напълно е овладял себе си, знае, че е просто преход и нищо не може да бъде загубено, или невидяно отново... Ще му е равно!
Поздрав, Роси! -
Труден въпрос, Роси, много труден! Мисля, че тогава всеки ще бъде себе си, защото времето за театри ще бъде свършило! С поздрави!
-
И аз съм се питала. Чудесен замисъл и изпълнение! Поздрави, Роси!
-
Аз не съм спирала да мисля,но Господ ми отпусна още малко време да помисля!Прекрасно написано!Дано повече хора прочетат и между редовете!С уважение!
-
Дори самият факт, че човек се е замислил, е от значение...
Допадна ми диалогът с огъня, който е ту носител на топлина и уют, ту доближаващ се до дявола със своите провокации...
Поздрав! -
Тъжно,тъжно и аз съм си го мислила,но няма как да знаем ,ако реално не се сблъскаме с това
Сърдечни поздрави,Росе -
...........!
-
Дълбок, замислящ разказ!
-
Много надълбоко в интимното пространство вграждаш посланието си, Роси, като с присъщата ти дипломатичност оставяш всеки сам да формира своята си позиция в контекста на "ами ако..." Сърдечни поздрави!
-
Интересна провокация!Всеки би трябвало да се замисли,защото един месец е сравнително дълъг срок...Ами ако...
За един мецец бих потънала в дълбоки депресии,а когато срокът е само един миг...Просто всяка секунда бих дишала с любов!
И не са необходими условности,за да го правим!
Поздрави,Роси!!! -
Браво!
-
Прозата,писана от поет, има собствено ухание
Поздрави,Роси! -
Замислих се и аз, Роси...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
