Прибрах се у дома. Прозорецът беше отворен и щорите се люлееха. Снимките ми бяха изкарани и булчинската рокля. Портретите от миналото от къде се бяха взели. Ваната беше пълна с лавандула и с тамян. Имаше две от любимите ми пържоли с  карфиол, лимонов сок, сметана и варени картофи с лук и половин бутилка бяло вино.
Писмата ми, които ми беше писал бяха изкарани. Имаше кутия с луксозна  хартия и
Розова панделка и една от сантименталните картички, които толкова ми подаряваше тогава.
-Ще говоря с Иван да продадем жилището. Не може вече така. Ще полудея.
На чаршафа на жълти цветя имаше кървави петна. Там беше оставен вестник и
С кръв беше отбелязана статия:
- Затворник се самоубива в килията си. Видя снимката на Мурад Мурадов и направо се вцепени.
Втурна се и се опита да отключи, но някой сякаш държеше вратата. Опита се да набере номера на мъжа си, но вместо това имаше ес ем ес :
-Честито Възкресение скъпа. Внимавай да не пресолиш пържолите. Котката ти доста се
Бори , докато я сготвя.
-Мишу , къде ли беше?
Тя започна да се притеснява, да проверява стаите една по една. Накрая в тоалетната
Докато се озърташе Мишу изкочи отзад тоалетната чиния.
Пусна телевизора – съобщаваха за наводнения и земетресения в страната. Даваха за къщичките в едно село, останали без покрив,   дърветата обърнати като повалени гиганти. Прасетата и патките издавени, приличаше на Венеция.  Остров –покрит със
Зеленина и треви и дървета и с рибки. Хората, вървяха с гумени ботуши и бяха извикали хора от правителството. Аварийните коли стояха там до счупените огради
И оранжевите униформи на пожарникарите шареха сред похабената покъщнина.
Странното беше, че имаше и други странни явления. Някои твърдяха, че част
От роднините им бяха възкръснали. Много хора бяха пратени на психиатър, но те натрапчиво твърдяха, че имат възкръснали роднини. Много от тях се появяваха в
Други държави, където бяха погребани. В България се говореше за двадесет такива
Случая. Но нищо не се знаеше освен, че бяха много повече. Особен стрес преживяха убийците, чиито деяния бяха разкрити от жертвите. Много от тях отидоха в психиатриите, много неща се изясниха. Една майка откри, че детето и умряло
Отровено от съседите. Баба , убита от цигани възкръсна. Естествено никой не и вярваше. Циганите от страх избягаха чак в Италия. Всички възкръснали били от
Християните. Имаше и някои убити заради вярата си. Например
В Египет възкръснала някаква невинно обвинена в изневяра християнка, която била убита, заради наследство. Някакъв грък твърдеше, че албански пастир дошъл да си търси къщата в дома му. Въпросът беше, че онзи имаше нотариален акт от преди 20 години. Някакъв американец се кълнеше, че в къщата му дошла украинка и твърдяла,
Че имота бил неин. Някакъв негър я бил убил, като я удушил . Имала белези по врата си. В библиотеката се появи турчин, който казваше, че не бил замесен с наркотици и
Твърдеше, че тук е полицията. Беше с убеждението , че е след Освобождението.
Някои от случаите бяха потулени.
 Седеше направо съсипана. Обади се новият и мъж и каза, че е в болницата.
Щял за се възстановява.
Някакви колони паднали върху краката му. Тук да него имало някакъв възкръснал пастор от времето на комунизма. Четял му Библията. Казвал, че Господ идва. Бил удушен с тел. Даже му пипнал раните. Ако не, бил за психиатрията. Той вярвал
В йогата и будизма, а какво излизало.
Сестрата с бялата престилка била много любезна, имало кюфтета с доматен сос и
Той си мислел кога ще я види.
-Веднага идвам- отвърна тя.
-Чакам те.
Усети, че и се повдига и се втурна в тоалетната. Препъна се на розовите плочки. Тоалетката и се обърна. Зеленият крем от лайка и жен-шен и съпунът от краставици паднаха, заедно с гримовете .Котката и подскочи уплашена. Един мъжки крак ритна
Тоалетната.
-Имаме някои неща да уредим с тебе.
- Дейвид.
-Това няма да ти помогне.
-Дейвид искам да ти обясня .
 -Мислиш ли, че не помня какво ми причини.
-Дейвид.
-Ти ме предаде Ема
-Не съм
-Можеш ли да ме погледнеш в очите.
-Мъчиш ме-
-Още не съм започнал
-Дейвид ти нали Знаеш Библията какво казва
-Какво?
-Нещо за любов, за прошка
-Ти дори не си я прочела
-Изневярата знаеш какво мисля за нея.
- Ще те побъркам направо
 - И това го казва християнин?
-Заслужаваш си го кучка такава.
Той я хвана за косите и я завлече към стаята, където я беше заварил.
Измъкна точилката от кухнята и като смъкна палтото и роклята и розова –с гол гръб
Я заблъска. Като я насини порядъчно, насочи нож към главата и
Каза да се обади на мъжът си и да каже, че заминава за чужбина,
Много спешно и се налага. Щяла да има концерт в Кипър, ако не ще я съдят
За договора.
-Тръгваме-каза той- Облечи си сватбената рокля под палтото.
-Няма смисъл да викаш- загубената ти съседка я вързах.
-Бързо, глупачке. В багажника при твоето другарче.
-Ах, Мурад мислех, че си мъртъв.
Мъжът стоеше пребледнял с вързана уста. Краката му бяха вързани и над него имаше над 20 библии.
Дейвид караше колата на зиг-заг, защо го правеше, вероятно да си счупят вратовете.
Библиите как страшно прехвърчаха в тясното и тъмно багажното отделение на джипа.
Дейвид караше колата като каскадьор.
-Отиваме на гробището и по добре се молете, защото ще ви стане много горещо след това.
Чу се бухал. По-скоро сова. Пристигнаха на гробището.
-    На колене- извика той и ги изхвърли.
На земята имаше два ковчега , с прясна още пръст.
-Мизерници влизайте вътре- рече той
После ги настани в гробовете и бутна ковчезите.
-Покайвам се- крещеше Ема. Много те обичам, Дейвид ти няма да го направиш, няма да ни погребеш живи нали?
-Мурад ще го погреба още сега.
Мурад беше пребледнял.
Дейвид започна да хвърля кал върху него, включително и червеи.
-Помощ!
-Да продължавам ли. Или ще станеш пастир или храна за червеите.
Пръстта продължи да пада. Мурад мълчеше. Вече беше стигнал до главата ,целия беше погребан.
-Покайвам се –чу го да стене.
-Обратно в колата тогава –рече той.
Взе омотаните им тела и ги бутна в колата. После тръгна .