Целуваш ме (в мозъка ми). Там, където е най-дълбокото дълбоко в теб…
А аз защо не бягам? Реге ритъм или просто пясък за драскотините по кожата ми? Искам пръстите ти върху моето минало, виковете ти в дъха ми… Искам да издишам самотата и да вдишам теб, завинаги!
И се спускам като дим… нагоре към мечтите ти. И в далечината откривам времето… и нас…
© Надя Стоянова Всички права запазени