В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ЯБЪЛКАТА
Цветан Бекяров
web | В една предесенна вечер
Тази носталгия ме преследва дълги години...
Докато в една предесенна вечер, пълна с морска сол и вятър, с мирис на близки студове и изгоряло лято изкарах лодката на един пустинен бряг. Листа от злато бягаха по крайбрежната ивица, чайките крякаха около мен, но аз се чувствах самотен и изоставен от всяка земна суета. Нагоре покрай буруните се виждаха обрасли тревисти пътечки, есента звънтеше в клоните на дърветата, всичко беше заспало и вечно. Но така сякаш беше по-добре. Защото от много време насам усещах, че вдишвам истинския мирис на море.
На моето море!
А то продължаваше да се бълника пред краката ми, котвата беше ръждясала, събрала смеха на всички момичета от лятото и вече уморена от чакане лежеше на бака, за да я боядисам.
Нищо не ми се правеше.
Просто исках да вървя, да вървя, макар и да се успокоявах, че до хоризонта ще си остане същото разстояние. Но кое ли ме караше постоянно да тичам към черната нишк ...