Предупреждение!
Извинявам се предварително, ако измислицата, образността и иронията не отговарят на нечие плакатно мислене!
На вратата се почука и влезе секретарката.
- Кралевич, търси те делегация…
Крали Марко кимна да ги пуска, седна зад бюрото и затвори тефтера.
Влязоха неколцина опърпани селяни и се бухнаха на колене на килима.
- Ти баща, ти майка…Спаси ни, Марко Кралевити…Пак тоя Муса Кеседжия дойде… Пак граби… Пак бие… Пак откара хубавите моми в робство, пък за нас остави…
Крали Марко се намръщи. Той знаеше – трябва да се спазва ритуала, но все пак… Пък и време губеха.
- Седнете на пейката, седнете де… Така…Сега – поред! Значи дошъл е отново оня Кеседжия?
Селяните се смъкнаха на пода, но той с нетърпелив жест им посочи пейката.
- Ами – ще взема мерки…Ей сега да си видя програмата, че много съм зает – що разбойници трябва да гоня…Докато прелетя до другия край на България, Шарколията изпогуби подковите си…
Дрънна с камбанката, момата надникна.
- Дай да видим органайзера!
Отвори му тя дебелата, подвързана с телешка кожа книга и юнакът се зачете:
- Утре трябва Дете Дукатинче да преследвам, вдругиден Сюлейман Кръвопиеца, сряда е за Кешиш Първан… Ха! Значи, в петък имам два часа по обяд, тъкмо ще ходя с Хюснито да се коля – ще мина и през ваше село…
Селяците пак се бухнаха напреде му.
- Ооооо, славни юнако… Песни ще ти направим, легенди ще разказваме, паметник ще вдигнем…
Крали Марко се позасмя:
- Бе, хора, не си давайте толкова зор! Работата ми е такава – българския народ да пазя, злодеите да наказвам…
Най-възрастният плахо каза:
- Пък за платата…
- Вие си знаете – прекъсна го юнакът – най-напред при секретарката, после в касата и с документите при главния побирчия.
- Ох, бедни сме… – въздъхнаха в хор селяците.
- Знам, знам… Затова и отбивка ви правя от 5%. Тъкмо има промоция на юначеството другата седмица – и за вас ще важи. Вижте там колко трябва, ДДС-то да не забравите, режийни за мен, коня и самодивата…
Пъшкайки и охкайки, молителите излязоха. В движение вадеха някакви парцалчета, ровеха, събираха паричките.
Крали Марко седна, сипна си чаша мляко – по време на работа не пиеше, с пари борави, тава да не ти е сабя да размахваш…
Чу се похлопване на задната вратичка, прикрита зад шкафа. Надникна черна глава, а след нея целият човек влезе.
- О, Муса! Здрасти! Къде ходиш, какво правиш? Една одринска бяла ракия? – предложи Крали Марко.
Кеседжията гаврътна чашката, па рече:
- Гледам – ония от Злокучене са идвали пак…
Марко кимна. Нямаше нужда да обсъждат, знаеха си спатиите, познаваха правилата на бизнеса.
- Кога да те чакам?
- В петъка ще мина. И нали си знаеш? Друм – да те няма…Но преди това – малко саби ще початкаме, със стрели ще се замеряме…
Мусата се понамръщи:
- Ама внимавай, ей! Миналия път така ме халоса…
- Бизнес – нищо лично! – смутено вдигна рамене юнакът – Увличам се понякога, пък нали и истинско да е…
После се сети.
- Муса, ти си минал и през Тръненик, Колибите, Малка мътна бара… Така нещо…А?
Мусата тръсна мустаци, извади от пояса една кесия. Но Марко го спря с ръка.
- Чакай! Това е по друга линия. Иди при секретарката – да го заведе като дарение. И не в пари – да го пише зоб за Шарколия, смазка за сабята, боя за ризницата… Щото нещо взеха да мърморят разни там…
- Че дай им адресите – настръхнаха чак веждите на арапина.
- И това ще стане, и това… Най-напред наредба срещу злословниците да напиша, пък после и мерки ще вземем… те с тая слободия на приказките скоро и свобода от нас ще поискат!
И юнакът български ядно дръпна мустаците си, пък извади павурчето и наля две ракии.
Че то ако човек спазва винаги правилата – не в приказките, във вицовете няма да остане.
© Георги Коновски Всички права запазени