Дори и със затворени очи виждам светлината. Странно топло е и сладка миризма изпълва въздуха. Ухание на парфюм ме обгръща и замайва. Кара ме да се чувствам в безтегловност. Пред погледа ми бавно се очертава силуетът на жена. Очите ù са въгленово черни, почти като бездна някъде в безкрая, криещи опасности, обещаващи хаос. Устните ù са червени. Сигурна съм, че ако някой прободе с нож небето, то ще има същия ален цвят. Между пръстите си държи цигара. Димът мудно и полека се издига нагоре и изчезва като с магия. Лека вихрушка се носи в косите ù, а около глезените ù се разбиват морски вълни. Небето над нас изглежда лилаво. Не чувам птичи песни, не чувам хорски гласове. Всичко сякаш се е изпарило от света и сме останали само ние. Аз и жената пред мен. Вглеждам се в нея. Нещо се е променило. Около кръста ù пълзят лиани, водовъртеж е обгърнал тялото ù чак до бедрата. Леката вихрушка се е превърнала в разрушителен ураган. Тя цялата е една разрушителна, жива стихия. Димът е изчезнал, но небето г ...