Дори и със затворени очи виждам светлината. Странно топло е и сладка миризма изпълва въздуха. Ухание на парфюм ме обгръща и замайва. Кара ме да се чувствам в безтегловност. Пред погледа ми бавно се очертава силуетът на жена. Очите ù са въгленово черни, почти като бездна някъде в безкрая, криещи опасности, обещаващи хаос. Устните ù са червени. Сигурна съм, че ако някой прободе с нож небето, то ще има същия ален цвят. Между пръстите си държи цигара. Димът мудно и полека се издига нагоре и изчезва като с магия. Лека вихрушка се носи в косите ù, а около глезените ù се разбиват морски вълни. Небето над нас изглежда лилаво. Не чувам птичи песни, не чувам хорски гласове. Всичко сякаш се е изпарило от света и сме останали само ние. Аз и жената пред мен. Вглеждам се в нея. Нещо се е променило. Около кръста ù пълзят лиани, водовъртеж е обгърнал тялото ù чак до бедрата. Леката вихрушка се е превърнала в разрушителен ураган. Тя цялата е  една разрушителна, жива стихия. Димът е изчезнал, но небето гори. Жената се приближава. Силна струя вода ме удря в лицето. Усещам как потъвам, а дробовете ми се пълнят с вода. За миг всичко се превръща в бяло петно. Наситено до неузнаваемост, до болка бяло петно. И после...
Сладка миризма изпълва въздуха. Пред погледа ми бавно се очертава силуетът на жена. Очите ù са ясно сини като слънчев летен ден. Усмихва се топло, сякаш ме познава от цяла вечност. В ръцете си държи малка птичка, която оглася тишината
с красивите си песни. Слънцето грее и неуморно следва своя път. Въздухът е изпълнен с живот, с шум, с ухания. Вглеждам се в жената. Нищо не се е променило. Продължава да ми се усмихва замечтано и да държи птичето в ръцете си. Бялата ù рокля едва помръдва от лекия бриз. В косите си има венец от полски цветя. Жената се приближава. Обгръща ме топлина. Усещам как дробовете ми се пълнят със сладост. За миг всичко се превръща в бяло петно. Наситено до неузнаваемост, до болка бяло петно. И после...
Сладка миризма изпълва въздуха. Примигвам и отварям очи. Сама съм. Юни е. Понякога дните са сиви и мрачни. Пълно е с тъжни лица, птиците се крият под стрехите, заврели главички под крилата си. Въздухът натежава, а небето сякаш се
пропуква и окъпва земята в неуморен дъжд. Живителни сокове. Това са животоподдържащите системи на земята. След това цветовете стават по-ярки, миризмите по-наситени. Любовта дори е повече любов. Дните се изпълват с весели викове и смях. Дърветата потъват в песни.
Юни е. А юни е копнеж. Копнеж по влажните, къснопролетни следобеди, изпълнени с тиха музика. Копнеж по топлите слънчеви утрини, изпълнени със сияние. Копнеж по всичко, което обичаме. Копнеж по щастието.