Затвори вратата, без да я заключва. Слезе по стълбите бавно. 126 стълби, 126 бавни вдишвания и издишвания. Спря се за миг пред входната врата, задържа длан върху бравата. Не беше сигурна, не можеше и да се върне. На 138-то вдишване отвори вратата и излезе навън.
Зима през март. Снегът беше натрупал през нощта и хрупаше под краката ù. Студът зачерви бузите ù, но тя не бързаше. Стъпваше бавно, несигурна. В едната си ръка стискаше чантата, в другата колебанието.
На 900 321-вото вдишване докосваше бравата на бегло позната входна врата. Леденият въздух пробождаше всяко вдишване, мека мъгла отброяваше всяко издишване. Ръката ù потрепери върху бравата. Не от студ; несигурност.
Качи се по стълбите. 99 стълби, 99 несигурни вдишвания и издишвания. Той я чакаше там, пред входната си врата, канеше я вътре. Доближи лицето си до нейното, за да слеят дъх. Тя не знаеше кой дъх му е това. Кога е вдишал, кога ще издиша. Беше пред неговата врата, а зад друга врата някъде другаде имаше някой, за когото зн ...