ЗА ЕДИН ПОГЛЕД
Усещам присъствие,хладен дъх и се обръщам.Оглеждам се,търся те с очите си.Жадувам те!Но когато те погледна,аз виждам само една сянка и погледът ми минава през теб.Губи се.Претопява се в болката.
Бледият силует сега ми навява само горчиви спомени и аз бързам да отместя очи,преди техният пламък завинаги да угасне претопен в миналото.Опитвам се да те прогоня от съзнанието си,за да мога да се обърна.Насила отвръщам глава.Но нещо ме тегли.Всяка моя част се опъва и ме дърпа отново към теб.Всеки удар на сърцето ми отеква все по-силен,сякаш крясъци от болка,че нямам смелост да те погледна,се разливат в съзнанието ми.Страх ме е!Но не издържам...Вкопчила съм се в оградата,но пръстите ми се отпускат един по един.Предавам се!И се обръщам отново само за секунди.Бърз и плах поглед пробягва около мен.И аз се преструвам,че той неволно се е отскубнал от очите ми.Но всички знаят истината...
Отново мярвам сянката.И чувам най-силния удар,сякаш нещо се пропуква в мен.Погледът ми спира,а уж щ ...