За глупостта говорят от най-дълбока древност. Защото, както казваше дядо ми, тя не ходи по животните, а по хората. А хора е имало преди библейските времена и затова Соломон е казал, че е по-добре да срещне човек мечка, на която са взели мечетата, отколкото глупак с глупостта му. Философите на древна Елада също са разсъждавали за глупостта. Платон ще отбележи, че глупакът се познава по два белега: говори неща, от които няма полза, и отговаря не на място. Демокрит ще прозре, че за глупавия е по-добре да се подчинява, отколкото да заповяда.
И в модерните времена философи и поети, учени и не дотам учени са споделяли мисли за глупостта. Шилер скръбно ще признае, че глупостта не са могли да победят дори и боговете.
И така – глупостта ходи по хората.
Какво да се прави като глупостта не се интересува от истината, а глупакът търси оправдание за своите глупави дела в думите. А те думите, словото служат еднакво добре и на истината, и на лъжата. Но глупакът вярва на изказаната от него лъжа, забрав ...