Значи, била съм с достатъчно мъже; гаджета и с по-малкото от тях съм имала интимни отношения. Но да поговорим за тях и техните имена.
Да започнем с фаворита ми за невървеж - Иво или още наричан Ивайло. Широко разпространено име. Всеки трети, с който се запозная, се казва така. Но да минем на същината на въпроса. С индивидите, носещи това име изобщо не ми върви. Първото ми гадже се казваше така. Аз бях на 15, той на 23. Той искаше това, което иска всеки мъж, а аз не се оказах толкова наивна, колкото изглеждах. Скъсахме. Следващия Иво в живота ми получи каквото искаше и след това скъсахме по неразбираеми за мен причини, за него разбираеми, а за околните; той си взе каквото искаше, вече не иска. И последният Иво... Този път за да се изкарам аз тарикатката, аз поисках. Взех, използвах, мачках, късах, хвърлях... всичко, което ми даваше; чувства, копнежи, мечти... Ужким си отмъстих на един Иво за грешките на миналите Ивайловци, а сега осъзнавам, че от мъстта няма смисъл; нито ми стана по-лек ...