Когато я видя за първи път, помисли, че сънува или е слънчасал.
Беше в разгара на лятото и слънцето печеше силно. Въздухът трепереше в задушливата прегръдка на безконечния ден и замъгленият му поглед не отсяваше всичките нюанси на жълтото, преливащи помежду си в някакъв луд миражен кръговрат.
Както си вървеше безцелно из тихия двор и се възхищаваше на свежия вид на цветята и на способността им да изсмукват и последната капка влага от изпръхналата пръст, за да са красиви... я видя, изправена в средата на малкото местенце, засадено с люцерна. Сред преливащата зеленина на детелинестите треволяци, тя стърчеше като шарена тояга с вързана най-отгоре, леко полюшваща се от тихия ветрец, бяла кърпа. Той веднага си помисли, че прекалено дълго е стоял на слънце и очите не му служат нормално. Инстинктивно ги присви в опит да фокусира по-добре, но при това образът само се избистри, доби реални очертания и цветовете заблестяха още по-ярко. Не изчезна...
Жена... Млада и необикновено красива. Облечена ...