генек (Георги Коновски)
1882 13656
4.09.2020 г., 10:21 ч.

За любовта и свободата 

  Проза » Хумористична
451 3 8
1 мин за четене

Развеждам песа и тая заран. Той пуска две разтоварващи го топчета, аз ги приемам в найлоновата торбичка и се запътваме към кофата за боклук.

Там пък комшия изхвърля боклука. Не е от блока, от къщите наоколо е, но се познаваме. Покрай племенника му, когото съм учил.

И се заприказваме. Като разговорът отива към момчето, разбира се. Уточнение – момчето е 69 набор, ама за мен и за вуйчо му си е момче.

Заживял с приятлка. Вдовица. Добре живеели, не като с първата му жена.

Която, разправя вуйчото, била „неприлична жена“. Не му е удобно да я определи като курва, все пак – снаха се пада. Посмъртно, ама…

„Продавала си тялото в интернет“, казва ми заобиколно. Скитосвала, пиела. Мъжът й звъни в полунощ разтревожен, тя го реже: „Остави ме да си пия уискито! Ще правя каквото си искам…“

Деца нямали, та го оставила сам, когато се пртрепала с кола преди две години. А той си я обичал – направил й „разкошно“, по вуйчото, погребение, вдигнал й голям паметник…

-       Така е – викам – Благодарен й е, че го е отървала от себе си…

Вуйчото сериозен, ама лека усмвка плъзва по очите му…

хххх

Виждам друг комшия. Нямаше го седмица, питам, разбира се.

Бил в отпуска, обикалял Родопит.

- С жена си?

- Да…

- И защо мислиш, че е отпуска?

хххх

Оплаква ми се един младеж.

- Жената много нервна е станала. Връща се от работа и все мърмори, все ми дири кусурите. А аз нищо не съм виновен…

- Виновен си!

- Защо? Как така?

- Аз съм свидетел. Питаха те хората, много работи можеше да кажеш, ама ти – „Да!“…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??