ЗА ЛЮБОВТА, ВСЕЛЕНАТА И ЧУДЕСАТА
Ето я нашата палма.
Тука се целунахме за първи път.
Една неземна целувка. После още и още.
Усещам ги. Устните ми парят.
Галя палмата, все едно, че си ти.
Прегръщам я. Но не, въобще не е същото!
Свличам се, обвил ръце около нея.
Листата ù са дълги и блестящи,
като косите ти. Като въздишките ти.
Потъвам между тях и гледам вълните.
Луната е отново мистична.
Ярка и набъбнала, влюбена.
Но не и за мен, не и сега.
Лунната пътека е бягаща, мамеща.
Спомените ми танцуват с вълните.
Феерия от любовни мечти.
Но тебе те няма. Ти си видение.
Може би ще дойдеш по пътеката,
забулена в лунни омаи.
Ето, виждам образа ти в луната.
Но защо се замъглява?
Трия очите си. Влажни са.
Вчера тук доведох друго момиче.
Омърсих нашето любовно светилище.
Почувствах се ужасно.
Какво си въобразявах?!
Че мога да изпитам същото с друга?!
Не, така не става. Всички сме НЕПОВТОРИМИ!
Само ти миришеш на вълшебство.
Само с тебе любовта витае във всичко.
Блаженство, безвремие, необятност и радост!
Само твоето сърце заигра с акордите на душата ми.
Само то успя да извади най-добрата моя мелодия.
Ние бяхме в любовна симбиоза.
Синхрон на тела и души.
А ти ще си единствената роза, която вечно в мен ще цъфти!
Коленичих на пясъка и погледнах Вселената.
- Нека пак да бъдем заедно. Цялото ми същество го желае.
Даже предците ми и бъдещите ми роднини!
Беше лудост. Копнеж, извикан в пустинята.
Да се изкъпя по-добре, това навярно ще ме ободри.
После плувах дълго в морето, уморен от напразни мечти.
Завърнах се на брега изтощен и се свлякох на пясъка леден.
Внезапно нещо ме погали, сякаш с пухкави дълги крила.
Всъщност бе ти и косата ти, и твоята нежна ръка.
© Явление Всички права запазени