11 мин за четене
За мама
За мама
(27.08.1996г.)
Мамо, стават 40 дни, откакто те няма. Аз не вярвам, че си умряла. Татко и всички други грешат. Знам, че съвсем скоро ще си дойдеш. Забраних им да слагат некролог на вратата. Той е за мъртвите, а пък ти си жива, просто се бавиш. Ела си, ужасно много ми липсваш. Страх ме е да заспивам вечер, единствено ти знаеш вълшебните пожелания, с които да гониш дяволчетата от съня ми. Сещаш ли се за пеещата кукла (все те молех да ми я купиш)? Баба ми я взе, обаче аз не я искам. Искам само ти да си тук.
Казват, че съм малка и не разбирам. На цели осем години и десет месеца съм и знам, че майките никога не лъжат. Обеща ми, че винаги ще си при мен и аз ти вярвам и те чакам.
Лека нощ, мамо! Побързай, че вече ме дразнят с тези глупости за смърт.
За мама
(2.10.1996г.)
Мамо, къде се мотаеш още? Днес е рожденият ми ден (ставам на 9). Няма кой да среше косата ми, не мога и да си сложа тъпата червена панделка, все пада. Чаках те сутринта, да ме събудиш с целувка и подарък, както ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация