Бай Вътьо Вътев прибра в торбата си парчето хляб, което му беше останало, избърса с ръкав трохите от брадата си и бавно и с пъшкане се изправи, като през зъби проклинаше броя на годините си. Овцете кротко лежаха една до друга и той беше спокоен. Но скоро трябваше да ги вдигне, тъй като вече беше следобед и след известно време трябваше да се прибира. Преди това щеше да ги прекара през някоя близка ливада, за да се донапасат както трябва. Той въздъхна и се подпря на тоягата си. Погледът му попадна върху село Малка Чинка, което се виждаше долу в далечината. Някъде там зад него беше и съседното Партизанстаматково, но оттук не можеше да се достигне с очи. Той обходи с поглед околността. Тук, сред тези баири беше преминал почти целият му живот. Но въпреки че откакто се помнеше, винаги беше тичал след овцете, бай Вътьо въобще не се смяташе за глупав човек, а дори напротив. Когато имаше време, той внимателно следеше предаванията по телевизията, а често и си носеше по някой и друг стар вестник, ...