За носталгията от друг ъгъл
Откакто се озова в далечната страна - сякаш на края на света, не смееше да остане свободен и за минута. Усетеше ли се самотен, носталгията веднага го връхлиташе със страшна сила – тя беше повече от горест, повече от мъка след несподелена обич. Болезнено разнищваше пластовете на душата му, стигаше до корените и яростно ги дълбаеше, с надежда да пренесе родното в студената чужбина, уж приела го, уж осигурила му работа, но, въпреки всичко, чувствана като мащеха. Сигурно затова младежът намрази почивните дни и поемаше свръхнатоварване, стремейки се да му останат само по шест часа за нощен сън. Всеки миг на вникване в собствените му дълбини беше изпълнен с опасности, вкарваше го във водовъртеж, от който все по-трудно се измъкваше и в следващия момент можеше да го удави, като го забие с главата надолу в дъното и, бездиханен, да го запокити нанякъде. Затова, когато в тази неделя разбра, че работата, за която беше нает, се отлага, още от сутринта го обхвана напрежение, постепенно прерастващо в тревога. Започна да обикаля в кръг покрай малката масичка в квартирата си, а спомените за бащиния край се въртяха заедно с него, докато го изтощиха напълно и той реши, че може да намери спасение като включи компютъра и се опита да сподели чувствата си с някой сънародник. Негов приятел от България му беше казал, че публикува свои есета в сайта „Откровения”. Изписа в търсачката името му и бързо се ориентира. След малко се регистрира и дори коментира няколко творби, изпречили се първи пред погледа му. Скоро усети напора на собствените си чувства, които търсеха подходящ израз. За десетина минути написа първото си стихотворение и побърза да го изпрати за публикуване в сайта. С трепет зачака, но редакторите все не стигаха до неговата творба. Въпреки това, времето му започна да лети по-спокойно, сякаш беше окрилен от нови надежди, може би защото предчувстваше, че в следващия миг ще усети досега с душите на други българи. Сега всичко зависеше от подхода и разбирането на публикуващите редактори, а и от късмета му – дали на неговото произведение ще попаднат добронамерени хора. Как мислите - носталгията му скоро ли щеше да бъде притъпена?
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Николай, благодаря!
-
Изключителен разказ!
Адмирации за философския усет за носталгията! -
Ники, благодаря!
-
Един непрекъснат копнеж за завръщане,поздрави,Росе
-
Благодаря за отзивите!
-
!!! Познато усещане... Не мисля! Носталгията е в местата които си живял, хората с които си бил и докато не усетиш чувството отново просто свикваш. Притъпяваш! Търсиш допирът до Родината, но оставаш все незадоволен! Поне с мен е така, аз съм живият пример от разказът ти, Роси. Поздрав сърдечен!
-
Зависи от насът!
-
С Пепи! Поздравления, Роси!
-
Казват, че не се притъпява... Навярно трябва да си спомни само някое безумно висене къде ли не - за какво ли не в милата ни родина. Поздрав, Роси!
-
Носталгията няма да се притъпи, може би следващото поколение...Но, трепетът всекиму е познат
-
При повечето хора носталгията никога не се притъпява...
Поздрав! -
Ех, как ми е познат този трепет Задаваш провокативен въпрос и не ме сдържа да отговоря - шарен свят, хора всякакви има. Като навсякъде, лирическият нека е готов на всякакви срещи - с такива, които ще го стоплят и други, които ще го жегнат със злобичката си или ще се опитат да го забъркат в интрижка... Ако е достатъчно зрял да обърне глухото ухо на последните и да се радва с първите, значи е намерил своя оазис
-
Поздравления, Роси, за философския поглед към носталгията
Много харесах!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
