За ползата от ненужните съвети
„Сложи си шапка…“, „Закуси ли?“, „Взе ли си пари?“ и така нататък абсолютно ненужни съвети сме слушали от малки – та до днес.
Все се намира някой или някоя, който/която да ни поучи, че водата е мокра.
И тази елементарна баналност да ни съобщи с вид на откривател. Най-малкото на Америка, ако не на нова звезда…
„Иди на лекар!“ – настойчиво ни съветва този човек, когато не сме добре. Изхождайки от предположението, че сме някакви завършени идиоти, живеещи в друг свят. Където хич, ама хич не усещаме лошо настроение, болки, трудности, замайване, неудобства…
„Иди на лекар!“ – изпълнява той/тя свещевия си дълг. Готов вече да добави след докторската квалификация на състоянието – „Ама добре, че те изпратих там…“
Нелепости, ненужни, празни, дори усложняващи положението на съветвания – но крайно необходими за съветващия баналности.
Защото така променя статуса си – издига се до ръководител движение. Чуждо движение.
Макар най-често да е в ролята на дете, подражаващо на регулировчика. Стои си на тротоара, ръкомаха, върти се – обаче се изживява като вълшебник, променящ света наоколо. И с магьосническа палка разпорежда кой какво къде ксга и как да прави… Самият „вълшебник“ в къси панталонки.
Разбира се, тия детски игри са понятни и приемливи. Така расте малкият човек – с подражание и учене. Най-често смешно подражание, още по-често ненужно учене. Но… Законите на живота…
А когато това е баба ти? Майка ти? Баща ти? Съпругата/съпругът? Да не споменавам съседи, колеги, познати…
Възрастни хора, не можещи да сдържат страстта да са други. Не това, което са – близки, роднини, познати, а… Оооо, ръководителите на движението! Разпоредителите на живота! Мъдрите спасители…
Игра, превърната в реалност – според вълшебното им превъплъщение.
Поне според тях…
Реакцията?
Като малки и млади – махване с ръка. По-късно – остри контрареплики. Накрая – кимане, съгласие и пренебрегване на „мъдрите“ съвети…
Защо да се опъват нервите заради нелепици, с които вече си свикнал?
Пък и… Абе, нека си поживее малко като началство този/тази, който/която цял живот е изпълнявал разпоредби…
Почесване на егото, както почесваш домашния любимец и се кефиш на омаяната му муцунка…
„Закопчай се!“, „Вържи си обувките!“, „Да не забравиш хляб да купиш!“, „Навън вали“, „Слънцето е силно…“
Важни ненужни информации и съвети…
Ама като изказващият ги ти е необходим…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всичко в повече е досадно, но когато липсва е глухо и тъпо!
-
Благодаря, Костадине!
-
Благодаря, Миг, Роси, Скитнице, Красе, Ивайло, адаш!
Благодаря и на разбралите, и на неусетилите значението на НЕПОИСКАНИ съвети.
Вината е моя, не съм се изразил ясно още в заглавието.
Между другото, съвети лесно се дават - защото не отговаряш за резултатите от тях. -
Ми хората що казват/пари ми дай,аз акъл имам/?Поздрав Георги.
-
Пий вода - ако устата ти е пълна докато те "съветват", няма начин да отговориш, спестяваш тонове диалози а и съветващият остава с впечатлението, че го слушаш
...пишеше го някъде -
Да, това са едни банални реплики, но за мен са загриженост...
Поздрав! -
Позната ситуация...
Поздравявам те. -
Учител се обръща към ученик в втори клас:
-Вале, не ти ли е топло, с толкова блузи?
-Чайкай да питам мама , дали ми е топло!
Всичко в прекалено количество е вредно,така е и с прекалената загриженост. -
Българина и за товаму е намерил колая има мъдрост "Като си пееш Пенке , кой ли те слуша"!
-
Благодаря, Пепи!
-
Има и полза: дори и ненужен, но да почувстваш загриженост. Или пък да те подсети нещо.
Така се обръща животът понякога, че изведнъж започва да ти липсва нещо, което никога преди това не ти е било нужно. -
Благодаря, Надя, Силвия, Стойчо, Юри!
-
Прочетох с интерес.
-
Лошото е, когато някои дават съвети и се изживяват, като последни инстанции. Смешници!
-
"Бедността не е порок!"-ни учат целомъдрените наставници...
Порочната практика поради липса на теми и възпитание оформя едно досадно присъствие. Някой ще рече:манталитет, друг ще махне с ръка в знак на "аман от манипулатори!"И всеки е прав за себе си.
Народът е казал:"Пееш ли си пееш,Пенке ле,кой ли те слуша!"🤢 -
Мдааа, пропусна любимото ми: "Аз казах ли ти, че така ще стане?" Да му писне на човек от наставници и пророци.Познавам и хора, които все питат за съвет, а като не го послушат, мрънкат : "Права беше, ама аз като съм сом"...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Лек срещу тъпотия - четене и мислене... Аз така лекувам досадата. Почти успешно.