За пречистващия танц... И огъня

17.02.2009 г., 3:24 ч.

Проза » Други

752 0 0

2 мин за четене

Goran Bregovic - Babylon

...
Звездите се смълчаха и впериха любопитни погледи надолу.
Танцът започна. Очакване. Тя изгледа с невиждащ поглед събралите се. Пламъците хвърляха бледа светлина по лицето ù и се отразяваха в абаносовите ù ириси. Усещаше как вятърът си играе с косите ù. Черни и разпилени по раменете ù. Бе облечена с бяла риза. Босонога. Като самодива. Време беше. Чуваше само пукота на огъня и далечните звуци на музиката. Завъртя се изящно и пристъпи няколко крачки. С ръцете си направи движение, което наподобяваше хвърляне на цветя, но всъщност това бе само на пръв поглед. Бавно обиколи около огромния огън. Изглеждаше, че го прави с някакво надмощие или презрение. Всъщност тя скрито му се любуваше. Плъзгаше ръцете си по пламъците. Усещаше горещите им целувки. Следеше с поглед как се стопяват в нищото и пееше тихо. Музиката вече бе започнала да заглушава всичко. Дори и собствените ù мисли. Сега бе моментът да извърши ритуала. Цветето в косите ù нежно потрепваше с листенца при всяко нейно движение. Тя ту се покланяше, ту се извърташе с лице към жаравата и проследяваше с погледа си пламъците до небето. Правеше движения, с които като че ли улавяше непокорните искрици в шепи и след това докосваше устните си. Сякаш краката ù не стъпваха по горещия пясък. Носеше се като привидение около огъня. Лицето ù изразяваше такова спокойствие и душевен мир, пред които просто тихо благоговееш. Очарование. Устните шепнеха молитва. Движеше се в транс и нищо, освен музиката и огъня в краката ù, не можеше да я накара да се почувства по-жива от всякога...
Накрая не издържа и падна на колене. Зарови пръсти в пясъка и изкрещя. Като наранено животно. И пак, и отново. Музиката я пречистваше. Жива съм...!
...

Не помнеше колко време е останала така. Долавяше смътно болка в ръцете. Нa душата ù бе леко. Надигна се и си пое дълбоко въздух. В главата ù нямаше мисли. Само свобода. Почувства живот във вените си.
Прераждане... На разсъмване.
Време бе и тя да се прибира. Дори не се обърна на тръгване - искаше да остави злото в миналото... Шумоленето от стъпките ù тихо заглъхваше...
...

Първите лъчи погалиха въглените и топлата жарава.
Морето просто мълчеше. Все още си личаха стъпките в пясъка. Нека стоят. Докато завали пороен дъжд. Докато ангели заплачат. Занемели от вярата на това момиче в доброто. От силата на прераждането. От огъня. Как пречиства и възражда...
...

Огън при огън отива.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.